Трите стихотворения на Веселин Касчиев – „Пълен квит“, „Арменец“ и „Пияни думи“ – са писани в различни моменти, но носят общо минорно звучене, което ги свързва в един вътрешен цикъл. В тях градът, човекът и думите се оглеждат един в друг като в разпукнато огледало: отчуждението е повсеместно, смисълът – разколебан, а човешкото присъствие – едновременно крехко и упорито. Поетът улавя онези мигове, в които животът изглежда едновременно абсурден и болезнено истински, а смехът, думите и мълчанието се превръщат в последни убежища на човешкото.
ПИЯНИ ДУМИ – поезия на Веселин Касчиев
ПЪЛЕН КВИТ
Видяхме града,
но не искахме да го видим!
И той ни видя,
но не искаше да ни види!
Градът и ние бяхме квит!
Но ако попитаме града какъв е,
ще ни каже,
че е град велик!
Но ако себе си попитаме какви сме,
ще кажем,
че и ние сме велики!
Градът и ние бяхме пълен квит!
Всеки за себе си беше велик!
Всеки за другия бе анонимен!
Един друг хората така се виждат –
без да имат очи да се видят!
АРМЕНЕЦ
Седи арменец,
на морски камъни седи
до Руски паметник
и си говори.
Колкото повече думи реди,
толкова повече нищо не казва.
И какво ли да каже,
когато парите –
непостижими и липсващи –
взеха му смисъла.
Седи арменец на морските камъни,
седи и тихо се смее.
Не на тихата си лудост
и не на шума,
а на свободата си волна се смее.
Здравият му смях е в здравото му тяло,
в Руския паметник
и в морските камъни.
Всичко наоколо вкупом се смее.
И ние се смеем,
ей така,
за едното весело настроение.
И ни е хубаво,
защото всичко разбираме.
Също като арменеца.
За пълното безсмислие на парите разбираме,
когато самият живот е безсмислен.
Смее се,
смее се арменецът,
на топлото слънце,
на въздуха топъл се смее,
защото му е от ясно по-ясно,
че неговият живот е единствен
и само смехът на тази земя му остава.
ПИЯНИ ДУМИ
Пияните думи останаха,
не ги отнесе вятъра.
Застинаха в кълбетата на пушека
и възкръснаха в усмивката на клоуна.
Не искам да ги търся
там, в димилника,
там, в невиждащата задуха!
Не искам да ги търся в тяхната неистина!
Не искам,
ала те са ме проникнали!
Думите пияни са измисленото откровение –
разголват истини недосегаеми
и се стоварват непотребни никому.
Пияни думи,
за коя ли болка ще разкажете?
Говорете все така неспирно и боботещо,
вие, смисъла на кръчмата,
вие, паметни измислици!
Пияни думи,
вие сте забравата и унеса!
Говорете, моля ви!
Не ме забравяйте в мъртвилника!
Вие ми останахте единствени!
Бъдете все така измамни и трогателни,
за да ви имам като истина,
преливаща от своето безсилие!
За да ви имам като истина от призраци!
Веселин Касчиев
