ПИСМО ДО ПЛАСЬОРА [1] – поема на Николай Николов
Здравей, реших да ти напиша два-три реда,
че вече знам къде да те намеря!
В централния на хубава храна,
доставена с благословия от върха.
Е, аз съм само сдухана жена…
Не бях такава, не, съвсем си бях нормална.
Защо ти пиша в стихове, ще кажеш?
Защото чух, че си поет и искаш да се каеш.
Защото клетвите ми люти
не знам дали били са чути.
Кълнях те теб, и всичките пласьори –
останах без дете от всичките ви дроги.
Сега стоя на гробището, сред полето.
Не виждам слънцето, небето.
Земята черна не пожела за мен да се отвори,
на сълзи и молитви Бог не отговори.
Да ти разкажа малко, ако искаш?
Мъжкар си бил голям разправят, ще устискаш.
Работих като вол в животът свой
и имах малък бизнес, мой!
Мъжът ми кара камион,
а аз се правя на готвачка.
Не, нямаше надежда да направим пачка.
След единадесет години кредитни неволи
платихме всички гуми и спирачки,
направихме дори банкет, че свърши.
Откраднаха ни камиона и мъжът ми се прекърши.
Синът ни стана осемнадесетгодишен,
студент замина, нямах нито лев излишен.
Поплакахме с мъжа ми, тежко беше,
прежалихме парите, а животът си вървеше.
Завърна се детето ни във къщи –
доведе и наученото ново, все се мръщи..
Не му харесвала храната, заключва винаги вратата
на стаята си в нашта къща, слабее и повръща.
Наслушах се на чужди думи – нови…
И ето ни – заключени в окови.
Ще кажеш, че си нямал нищо общо?
Не си виновен, всеки наркоман решава сам!
Ти само си прибрал парите им…
На майка си – си купил дом,
оженил си се и с парите ни – живот сте си живеели…
–О, пардон.
Е, не искам да ми връщаш нищо –
останах без пари, без дом,
синът ни разпродаде всичко.
Лекувахме го колко пъти…
И всеки път надежда имах!
Ох, колко клетви съм те клела!
Не само теб, небето, Господ, ориста си.
Държавата, че не помръдва и пръста си –
навсякъде продават кокаин
Да те попитам искам, Евелин,
къде е твоят… имаш ли си син?
Ще свършвам вече, все не мога
да кажа всичко докато говоря
с земята суха, свещ и черен некролог…
Довиждане и да те пази Бог!
Николай Николов
[1] Поемата е написана по действителни факти и събития – бел. авт.
