ПЛАНИНСКИ ПОЕМИ – стихотворения на Велла Неделчева

ВИСОТИ

Полегнала в нощта,
летя и лутам се в небето.
Огряват ме,
танцуващи звезди с крила.

Прелитам покрай всяка,
а тя обагря ме със красота.

Докосваща е, ярка и чудата,
омайва ме с неповторимостта.
Във трепет – миг
заспивам аз във сладка дрямка,
пренасям се в приказка – мечта,
усещам силата на топлина,
на вяра в чудеса,
любов и земна висота.

И ето, върховете,
остри – широко извисени,
отварят моята душа.

Омайват ме, разлиствайки ми
книжка с житейски светлини
в безкрайността.

СТРАХЪТ – МЕЧТАТА

Седи си бръмбар във тревата,
блуждае във гората,
очите вперил е
в хижата – затихнала
високо горе в планината.
Наоколо минава времето
като прашинка на земята,
отваря тихичко вратата
на къщурката в зеленината.

Отвътре лъха топлината
и възвръща неговия сън – мечтата.

Заспал е, спи,
пренесен със душата,
виси на хълма в планината.

Отправя се
в небето плахо със крилцата,
промъква себе си
във тъмното- нощта- пухкавината.

Застинала е, не помръдва,
но с ропот чува се,
шума на пътя – бурята,
където срещат се страхът – мечтата
и преобразува него в светлината.

Велла Неделчева