В ренсаку „По пътя“ Иванка Попова‑Велева проследява движението на деня, природата и човека през серия от кратки, силно визуални хайку картини. От мириса на нов асфалт и нетърпеливия ритъм на автомобилите до внезапната буря, потопа, разрушението и въпроса за завръщането на светлината – този цикъл превръща пътя в метафора за крехкостта на живота и за способността ни да преминаваме през стихии, видими и невидими. Поетесата остава вярна на своя стил: чист образ, точен детайл, дълбоко усещане за природата и човешкото присъствие в нея.

ПО ПЪТЯ – ренсаку на Иванка Попова-Велева

по пътя лети
нетърпелив джип –
мирис на нов асфалт

двеста коня впряг-
рият колелата
на лимузината

в резервоара –
иранско гориво
на нови цени

в ретровизьора –
опашка от коли
в изнемога

гюрукът плавно
се вдига – открива се
къс синьо небе

втурва се вятър
на буря е –
по стъклото първи капки дъжд

смерч и
градоносни облаци –
денят става нощ

потоци вода
се превръщат в река –
колата търси брод

в канавките –
счупени клони и
обрулен акациев цвят

свалено гнездо
не пеят пилците –
в смъртна уплаха

ще изгрее ли пак
слънцето – да стопли
земята

21.05. – 04.06.2026

Иванка Попова-Велева