ПО ЗАЛЕЗ – апеви на Павлина Петкова

*
По
залез
картина –
стих и небе.
Светът зачева.

*
Слънцето грее
на децата
в косите.
Домът
ми.

*
Без
повод
цветята
разцъфват на
твоите устни.

*
Път
вечен
на дните –
прикипяло
вино за обич.

*
Блян.
Върху
ръката
на жената –
Сатурнов пръстен.

*
Но
живот
нетраен
за какво си
на спомен трънлив?
Реката тече си.

*
Как
мама
вдишваше
времето си,
твърде късо бе.

*
Ах,
колко
красив е
светът с тебе,
слънчево утро!

*
Ти,
море,
любов си,
магическо
вино за мъже.

*
На
воля
плисва дъжд.
Вятърът свит
зад комините.

*
Ти,
есен,
с вкус – шира –
елексир за
дългите нощи.

*
Ще
тръгна
есенна.
Плодоберна.
С коси от злато.

*
Цял
живот
виновна
за това, че
говоря или
мълча в тишината.
Но не съм ви виновна,
не съм ви черната овца.
Поискайте от мене прошка
за причинените от вас злини!

*
Да
си сам
повален
от думи зли.
Да си забравен
от най-близки –
тъгувай.
Тъга –
лек.
Скърцай със зъби.
Ще победиш
на всяка
цена.
Знам.

*
И
един
миг време…
Оглушавам
от мълниите
на безразличие.
Знам.
Не ще
докосна
душата ти.
Но обичай ме!
Времето е пясък
подвластен на бурите
и безвъзвратно изтича.
Обичай ме още и още…
Върху устните – вкус кехлибарен.

Павлина Петкова