ПОЕТИЧНИ АКОРДИ – стихотворения на Харалан Недев

КЪМ ПОЕЗИЯТА

Към всяка подлост сътворена
ти нивга, нивга не мълчиш.
Не можеш да си примирена.
В доброто все си запленена.
От Злото винаги страниш.

Ти глътка си за всеки жаден,
за всеки чуващ ти си глас.
Утеха си във скръбен час,
за всеки имаш миг отраден.

От Бога ти си осветена
за всяка земна живина –
за дух човешки отредена,
Поезийо, край нас Вселена,
ти цялата си светлина!

С ИСКРИТЕ НА ПЕРОТО ОЦЕЛЯХ

Дойдох Страданието да позная.
И болките, и земната печал,
да мина и през Ада, и през Рая,
да мина по долини и била.

И в този път на дълга одисея
една искрица в мене оцеля,
с което вярно – истински живея
и залъка си с хората деля.

И тъй от много грижи претоварен,
в безсъние вървях и в зной, и в мраз,
на тази искрица аз съм благодарен
без нея нямаше да бъда аз.

Перото ми опора е във път.
Перото ми е връзка със светът.

ДОЙДОХ С ПЪРВАТА ПРОЛЕТ

Аз дойдох на Земята
сред устрем със сили чудесни
в простора несресан и сив,
със първите пролетни песни,
със пролетен взрив.

И устрем в душата понесъл,
от малък с мечти заживях,
макар и в живота невесел,
за Обич Човешка запях.

Тъй в пътя си земен, неравен
с добрите си чувства вървях,
запътен към края незнаен,
аз свойте песни изпях.

КАТО ПРАШЕЦ

Аз знам, на таз Земя защо съм.
И колко вечен съм аз знам.
Животът ми виси на косъм
и не съм от хляба по-голям.

Аз знам какво и колко струвам.
Не съм от алчност заслепен.
С честта си нивга не търгувам,
с пари не съм осакатен.

На злото далече от посева
живях без апетит към лева.
Не тачих златния телец,

защото съм като прашец –
от никого нечут, незнаен,
сред Космоса велик, безкраен.

НЕ КЪСАЙТЕ ЦВЕТЯТА

Не късайте! Във вазите не ги редете!
Не късайте засмените цветя!
Цветята живи оставете, та по-красив да е светът.
Откъснати, цветята тихо плачат,
невидими сълзици всяко лей.
От болка и от скръб полекичка увяхват
и красотата им изгаснала сивей.
На стъблото си цветята нека да останат
да се радват до насита на света.
И когато дойде краят,
челце над корена си да сведат,
че там, във корена, цветенца неродени
във сън блажен спокойно да поспят.
А в пролетта
от слънце светло озарени,
разцъфнали, засмени,
света със поздрав мил да проздравят…

Не късайте! Не ги берете!
Не късайте невинните цветя!
Цветята живи оставете,
че с тях по-жив
и по-прекрасен е света…

ЖИВЯХ СЪС СВОИ БОЛКИ

Сам до днес в сърце надеждите си носих.
И ненапразно, може би, живях.
Живях със свои болки, но не просих
ни лек целебен, нито малко смях.
Тъй успях надеждите си да опазя,
с това опазих и самия мен,
с единствен грях, че никого не мразя,
макар с безбройни рани наранен…

Зная, мен ще ме упрекнат в надпревара
богатства да сбера, че не успях,
но тъй пък се опазих от поквара,
и честно, безгреховно оцелях.
Оцелях, защото зная нещо ценно,
че в тоя свят животът тъй нелек,
по пътя си житейски непременно
човекът длъжен е
да е Човек!

Харалан Недев