ПОКЛОН НА УЧИТЕЛЯ – стихотворения на Стоян Михайлов
ПОКЛОН
В историята мрачна на народа
будител се роди за свяст добра!
С трудът си мил и благороден
в едно ти болка и любов събра!
А капеха след теб очи – горяха!
Сърцата биеха в победен марш…
О, не малцина – много бяха
„борците” храбри в бастиона ваш!
Какво че бе униван и преследван –
разпъван между огън, щик и меч?
На „Б” и „А” със силата във тебе
все пътят те извеждаше далеч…
Тъй примерът ответник си намира –
в едно се сливат вила и топор…
В лицето на Славейков, Бачо Киро
надежда бликва за жесток отпор!
През пепелта на страшните руини
възкръсна твоят дух, за кой ли път?
Със нова сила мисълта ти мина
и след нощта, изправи се денят!
Как вярвам в теб – дарителю безценен
с очите грейнали на верния ти тон…
От пламъка искрите ти да вземем
учителю – спасител наш, поклон!
С ПОКЛОН БЛАГОДАРЯ
На учителката ни по литература Савина Тенева
за Празника 24 май, вместо росна китка!
Не зная дума по – красива,
с която да Ви надаря…
За мисията Ви отива
сърдечното – благодаря!
За часовете тъй крилати,
где словото Ви с плам горя –
за Вашата душа богата
учителко, благодаря!
Що образи пося в душите –
Йохан, Божан, Сали Яшар…
С тях гонихме безкрай мечтите,
като вълшебно цвете дар!
На срещите ни, волни птици
в сърца ни ТИ маяк изгря!
От всички Ваши ученици –
най – искренно благодаря!
Днес срещаме Деня чудесен
и спомняме, като игра
речта звънлива – Ваша песен
с благодаря, благодаря!
Учителко, с любов садила
заветно своя благослов…
До сетен миг – с последна сила
а Вас на поклон съм готов!!!
Стоян Михайлов
