ПОНЕ… ДО ДРУГАТА КНИГА – стихотворение на Добрина Симова

С последните си пари защо ли не пътувах в чужбина,
не купих студио или барче, не взех на старо кола,
а издадох с обич и трепет поредната книга?
Но… колко от Вас днес ще я купят?
Всеки ден цените бясно пред очите се вдигат
и възмъжали гаврошовци на борса се трупат.
Приятели, познати, стъпкахме мили спомени, важни дати…
Всеки здраво стиска в юмрука парите за хляба,
а поезията плаче сирота в душата ни!
И без да искаме, хладнокръвно сами я убиваме,
притиснати до задух от завистта на злите езици,
душата ни сякаш се прероди във вълчица.
В сбъркано време, от духовен глад премаляла, вие ли, вие!
Извинете ме, богоизбрани! Дами и господа!
Виждам, че сега не Ви е до стихове,
лесно по очите и въздишките се познава.
Знаете ли, по тъмно, Господа с куфари евро се наддават?
Знаете, знаете! Зная и аз. А де да можех с лека ръка
душата на всяко стихотворение на сергия да изложа
и да крещя с амбулантно вдъхновение:
“Купете си от духовната стока!
Купете си от моите чувства и истини!
Хайде на дефицита, че не остана-а!…” Не, не!…
От мене търговец и доносник до днес не стана!
Душата ми пак се мята неистово
и между полуприятели в мъглата търси изхода!
Добре че съм имунизирана срещу предателства,
обиди и подли прозрения, но дълбоко поемам дъх
и се съветвам с малкия бог в моите вени.
Като прокудено сираче аз му се моля:
“Опази у мене поезията, ако я има! И не позволявай
да боледува душата ми, поне… до другата книга!”

Добрина Симова