ПРЕДИ КОЛЕДА – откъси от “Ангелът Рафаил” на Рени Васева
*
Демонът беше твърде честолюбив. И завистлив беше. Не можеше да се примири с факта, че някакъв ангел възкреси цяло село, което днес кипеше от живот, а той все не успяваше да напълни своето с прокълнати души. Остави послушника Григорий и Виден да се занимават с книгата, знаеше, че тя последна страница няма, защото се дописваше, дописваше…
И уж анатемосана, уж залутана из времената, книгата изпълваше своите страници с историите на тъмния народ. Беше истинско съкровище, демонът знаеше това и сърце не му даваше да я унищожи. Имаше сантимент към тъмния народ, все се надяваше един ден да успее да го прикотка на своя страна. Ама пустите човеци, за тях никога не се знаеше какво могат да ти сервират. Ей го на, по селата вече мирно си живееха заедно с отвъдните, а и ония от край свет взеха да се опитомяват.
Демонът се ядосваше, кроеше планове за унищожение, търсеше болни или наивни души, за да отвежда притежателите им в Омагьосаното село, коткаше Незнайната болест, за да не си тръгне. От време на време обладаваше някого и го побъркваше. Беше си наслада.
*
Денят преди Коледа завари демона в Горното село. Видя следите на ангела Рафаил и се зарадва. Тоя път щеше да внимава повече, пък и точно сега, по Коледа, се усещаше силен. Идеха мръсните дни, на новороденото Божие дете му предстоеше да оцелее до Богоявление.
Захария на два-три пъти зърна срещу къщата си Каин-Калин, видя и Сянката, ама не беше сигурна случайно ли минаваха, или я наблюдават. Страхът й се върна, след смъртта на Йован се усещаше съвсем безпомощна. Найден излезе във ваканция, та си седеше повече у дома. Странно беше да го вижда такъв – кротък и тих. Захария хем се радваше, хем нещо я жегваше и я караше да стои нащрек.
Бъдни вечер щяха да посрещнат в голямата соба с огнището. Захария постла нова черга на пода и нареди паниците. Беше сварила боб, уви постни сарми, омеси содена питка, в която сложи почернялата сребърна пара на баба си Зорка. Искаше да разточи и баница с лук, но не й стигнаха силите. Напоследък все по-често се усещаше уморена.
*
Найден беше извадил блокчето и рисуваше.
– Ела да вечеряме, после ще рисуваш пак, – подкани го Захария и посочи нареденото до огнището.
Бъдникът припукваше и ту се разгаряше, ту аха да изгасне. Захария го побутваше от време на време с машата и дотуряше сух клечоряк.
– Ей сега, само да викна кикимората – рече Найден, а Захария не отвърна нищо и разбира се, веднага се упрекна в малодушие.
Когато момчето се качи на тавана, чорлавото създание разглеждаше нещо, което скри зад гърба си, щом вратата се отвори. Найден се престори, че не е видял.
– Майка каза да слезеш…
Кикимората не се изненада, знаеше, че Захария беше мекушава. Прииска й се на чорлата да откаже поканата, но реши да не го прави – все в някакъв момент щеше да съжали.
Внезапно Найден я прегърна. Мълчаливо я прегърна и хукна назад. Кикимората дълго време не можа да се съвземе от вълнение.
После тримата седнаха едновременно на излинелите тъкани възглавници. Захария прекръсти трапезата, а кикимората героично затвори очи. Парчето с парата на баба Зорка се падна на Св.Богородица. Двете икони в стаята като да просветлиха замъглените си лица. Йоан Кръстител се обърна към Светата майка:
– Добър знак е това. Световете ще се пресрещнат не за да мерят сили, а да постигнат съгласие.
Богородица се усмихна, залюля бебето Исус и му рече:
– Чу ли, сине, за съгласие…
Отвън портичката изхлопа и в тъмнината на двора се изправи Каин-Калин. Не се видя Сянката беше ли с него, или не беше.
*
На Бъдни вечер леля Стъпа остана сама. Призракът на горския си седеше в тъмното на тавана и чакаше жената да се наплаче. А плачеше леля Стъпа, защото вече трети ден нямаше и следа от Нямото. Избягал ли беше проклетникът, самодива ли го завлече, преби ли се някъде и сега вика за помощ?
– На село се върна човекът, за овцете му дожаля, за къщата… Каза ми снощи, че ако е речено да се ожени, може и в Горното село да стане.
Леля Стъпа отри мокрото си лице срещу Рафаил и плачът й секна. Стоя дълго с длани на устата, после приседна на кушетката. Ангелът търпеливо я изчакваше да се съвземе.
– За тоя параклис искам да ти река. Всичко, що е тайна, не е божие, на дявола е. Да ти го припомня, че си забравила. Не искай света за себе си, жено. Пожелай светът тебе да поиска…
И леля Стъпа видя как ангелът тръгна през гората, като пазеше крилата си от клоните на дърветата. Дощя й се да викне след него, но не можа. Приседна до масата, където беше наредила постната вечеря, и посегна към хлебната пита.
Тогава от тавана слезе призракът на горския и се настани срещу жената. Сипа от червеното вино в две чаши и й подаде едната:
– За новорождението! Да се смирим, мила, тогава ще се усетим щастливи.
Леля Стъпа отпи от виното и каза:
– То се е видяло, на магия ми е тръгнало, може и аз магьосница да стана. В гора живея, крилати ме спохождат, с отвъдните говоря, господ да ме прости…
Леля Стъпа се прекръсти, но призракът на горския не изчезна, не се стопи. Стоеше си съвсем читав срещу жената и се заливаше от смях.
*
Денят не предвещаваше нищо добро, макар баба Спаса да беше дошла специално за Бъдни вечер. Донесе им орехчета, стари и костеливи, донесе и сушени сливи. Росена пазеше малко брашно за тоя ден, та с топла водица замеси тесто за питката. Цял ден чака да си дойде Виден, че се затри из мъртвилото на снежното село, чака го, пък седна сама да вечеря, щото и баба Спаса внезапно рече да си върви. А навън вятърът беше спрял, огряла пълна луна, снегът блести в златисти оттенъци. Никъде пъртина се не вижда, как тая жена гази из дълбоките преспи?
Росена чупеше хляба троха по троха и преглъщаше с мъка. Смъртта се беше свряла зад печката, сякаш и на нея й беше студено. Жената я погледна само веднъж, ама куражлийски, и реши, че тая нощ двете може да са си компания.
На вратата се похлопа, Росена скочи да отвори – дали пък не се повърна баба Спаса… Знаеше, че не е Виден, със сърцето си го знаеше. Щото как да си обясни съня нощеска, дето я пресрещна в най-тъмното.
Застана срещу нея пропаст, а на дъното й Виден вика ли вика, ама Росена не чува ни звук. Аха да прекрачи и тя в бездната, някой я издърпа. Отвори очи, възвряла в пот, нищо, че в стаята беше лед студено. Точно тогава видя пред себе си детско лице. То пробуди в сърцето й жалост, от която й се доплака. Кое беше това ангелче, явило се на границата между съня и будуването, на междата между деня и нощта? Детето протегна ръце към лицето на Росена, нещо й каза. Жената стана, цялото тяло я болеше, усети, че се изпусна и подмокри нощницата.
Притича до нужника вън, а леденото утро я сграбчи за гърлото.
Когато се върна, видя, че леглото на Виден е празно. Не беше се прибирал миналата нощ, нямаше да си дойде и сега, на Бъдни вечер.
Похлопа се втори и трети път. Някой настояваше да влезе. Росена вдигна резето и видя чужденеца. В ръцете му гореше свещ, а пламъкът й даже не трепваше.
– Ще ме приемеш ли? – мъжкият глас изстърга в тъмното, лицето се освети от пламъка на свещта.
Росена мълчаливо отстъпи, а когато мъжът влезе, тя спусна резето и побърза да скрие усмивката си.
*
Захария видя Каин-Калин в светлината на крушката в пруста и като огледа кривата му фигура, й дожаля. Изненада я тая нейна жалостивост, толкова нелепа и ненадейна, изненада я дотам, че го пусна да влезе. А той, хрисим и кротък, гледа в земята, държи ръцете си зад гърба, за да не види тя треперенето им.
– Ще ми се до поостана при вас…
Кикимората се прокашля, като да се задави, Найден гледаше мъжа с интерес. Захария посочи трапезата на пода, Каин-Калин пъргаво си намери място, сякаш се страхуваше, че жената ще премисли и ще го изгони. Крадешком се озърна, Сянката не се виждаше, дай боже да го е оставила поне за малко.
Ядоха мълчаливо. Каин-Калин дъвчеше бавно, с наслада. Как можа да забрави колко хубаво готвеше тая жена. Мълчанието го наруши кикимората. Беше гузна, страхуваше се Каин-Калин да не я изобличи пред Захария и особено пред детето. Чорлата много искаше да си повярва, че не смърт бе пожелала на Йован, а само да си върви тоя натрапник, но дълбоко в душата си знаеше истината.
– Какво ще кажеш, Калине, за новата пристройка?
Каин-Калин промънка, че я харесва, а после малко подигравателно изказа мнение, че човек никога не бива да довършва къщата си, щото ето, стопанинът направил пристройката и взел, че умрял. Захария понечи да обясни, че човекът си беше дошъл болен, но замълча. И без това изпитваше съмнение в своята праведност, въпреки че ангел я беше вдигнал на крака и пак той й доведе и мъж, и дете. Къде си сега, Рафаиле, помощ ми трябва, щото тоя дявол е дошъл да ме затрие, а аз, глупачката, сама го пуснах да влезе.
Каин-Калин като да прочете мислите на Захария.
– Дойдох да се сбогувам. Утре ще се върна в Спасеното село, дано ме пусне пак, че е като омагьосано това място. Тъй ми се чини. Странно се отварят и затварят пътищата към него. Казват, че понякога хората на лудост ги избивало, защото нещо все ги теглело натам. Ама аз имам работа да довършвам. Пък после… я гледай колчав е светът!
И Каин-Калин се изсмя така, че нощта потрепера. Найден чак си запуши ушите. Кикимората започна да се моли на своите демони…
Рени Васева
Из „Ангелът Рафаил“ – ръкопис на Рени Васева
