ПРЕДСЪННО – поезия на Джанино Даскалов

ВЪПРОС

Защо не съм студенокръвен,
или пък поне със две сърца!
Запитвам се и сам си отговарям,
защото съм човек, или почти!
Тежащ от скритите желания,
измисленият кръст нарамил,
с безсмислените си тревоги
дълбоко във сърцето
и жалките мечти,
плевели ненужно избуяли!
Ах как желая да прогледна
за всяка красота невидима.
Но времето уви е малко,
едва започнало и идва краят !
Тъй бързо сменят се декорите,
Любов, раздяла, самота!
От смях до плач,
от радост до омраза,
и някак странно тази драма,
превръща се в комедия!
Уви, героите отново са едни и същи!
Аз и ти, ти и аз и онова зрънце,
побрало всички тайни.

СРЕЩА

В малката кръчна,
в ъгъла тъжен се крия.
Бавно допивам
бялата чаша,
а чуждата музика
чопли в сърцето ми
старите рани!
Лети, сълзата изпусната,
между шепот и смях
на душите,
млади и влюбени.
Когато без теб,
в нощта
беззвездно притихнала
си тръгвам самотен,
като нож се забива
в гърба ми
игривият звук на бузукито!

ЖЕЛАНИЕ

Къде отиваш,
изчакай ме за малко.
Прибирам дните
в куфара на времето
и часовете
в малка счупена кутийка!
Тя спомен е от тази нощ,
когато те целунах изчервен!
Без мен не тръгвай,
пътеката ще споделим
като коричка хляб,
изсъхнала, но сладка.
Ще вземем с нас и тази песен,
която ни събра случайно
във призрачната топла нощ.
Не ме оставяй сам с багажа,
сега на никого ненужен.
Изчакай ме, събирам всички
пръснати минути,
като трохи
на масата останали
и идвам с теб,
където и да идеш.

ПРЕД СЪННО

Стар кораб съм и потъвам
на безвремието в размитите граници!
Пътят пред мен, тъмнината поглъща
и не смея да питам,
кой угаси луната и всички звезди!
С рокля от девет тъмни нюанса
танцува нощта в моите кошмари!
Изгарям с клечка кибрит
пеперудени нощни криле
и в непрогледния мрак
писък на сова ме води към мост,
където се срещат всички
объркани чувства!
В този миг, съдбата ми жалка
пред мен сътворява,
като светулка проблясваща
една малка, но светла надежда.

ОТГОВОРНОСТ

На пътя млечен
дежурен съм и тази нощ.
Започвам от рогатите съзвездия
и една след друга,
ред по ред гася звездите!
До сутринта ще съм приключил
и уморен ще си отспивам
обратно часовете.
Внезапно ме събуждат,
да взема бързи мерки
за някаква объркана комета
и деликатно ми напомнят
проблема с осветлението,
на луната с нейната
тъмна страна.
На съвещанието
да говоря не мисля
и да вдигам ръка,
пък и денят преваля
и зная със сигурност,
че някой отново
неправомерно,
твърде рано
ще запали звездите!

Джанино Даскалов