В днешното издание представяме две кратки импресии от Джанино Даскалов, автор, който умее да се движи между поезията и прозата, между разказа и новелата, но тук избира пределно кратката форма. В прозаичния фрагмент „Промоция на чувствата“ той рисува портрет на „обикновения човек“ – без героични жестове, без престъпления, без слава, но с цялата тежест на ежедневието, страха, умората и тихите, неизговорени мечти. В поетичната импресия „Ако може“ времето се превръща в маратон, спомените – в тъмни дупки по пътя, а надеждата – в малка искрица отвъд стената. Два кратки текста, които заедно разкриват човешката крехкост и онзи тих, почти невидим драматизъм на ежедневието. Тук Даскалов работи с пределно изчистени фрази, без патос и, но в тях събира цялата тежест на човешкото преживяване – тихо, точно и болезнено разпознаваемо.
ПРОМОЦИЯ НА ЧУВСТВАТА – поетични импресии на Джанино Даскалов
ОБИКНОВЕНИ ХОРА
Ние сме обикновени хора.
Живеем и се срещаме с такива. Не сме известни, не сме крадци или убийци и не сме влизали в затвора.
Дали сме скучни? Предполагам, да. С желание или без такова, през целия си живот работим и въпреки това парите, проклетите пари никога не стигат. Имаме си своите тайни, дълбоко скрити страхове и несподелени желания и мечти.
Почувстваме ли се щастливи, времето като някакъв експресен влак светкавично ни връща в скучната и потискаща гара наречена реалност. На работа, вкъщи, закуска, обяд и вечеря. Малко или много алкохол и потискаща телевизия!
Натрапчиви мисли за края, след като си измерим високото кръвно. Следват накъсаните часове на кошмарните сънища, изпълнени със срещи между нас и измрелите ни роднини и приятели. Събуждаме се уморени и вече не ни прави кой знае какво впечатление, че от някъде се е появила още някаква болка. Важното е, че сме се събудили.
Не се занимаваме с политика и вече не вярваме, че ще спечелим от лотарията.
Отдавна не сме прочели и една книга, защото времето все някак не стига.
Не зная дали за жалост или за щастие, но ние сме обикновени хора.
АКО МОЖЕ
Дните проклетите дни,
упорито бягат ли бягат
в маратона на времето!
След секундите цъкащи,
часове отброени минути,
през забравени спомени
като тъмни дупки на пътя!
Аз и ти, две остарели деца
някак спрели, сякаш за миг
някъде на пътеката в края,
където сивее висока стена
обрасла догоре в бръшлян
и странни червени цветя!
Излъжи, че там в тъмното,
надявам се скрита, отвъд,
има малка искрица живот!
Макар, че отново сънувам
сърцето ми лудо прескача
и аз безгласно се моля
нечий глас да чуя отново
и смях, все пак ако може!
Джанино Даскалов
