ПТИЧИ ПЛАЧ – кратка проза на Сидония Пожарлиева
ПТИЧИ ПЛАЧ
(Разказ по действителен случай)
1.
Всяка сутрин ме събуждаше рано. Вече три месеца.
Беше юни 2021 година. Природата – в буйната си сила. Навред прекрасна, свежа зеленина и цветове.
Птиците в ранната утрин, тихичко, предпазливо изливаха своите трели. Не искаха да стряскат работните хора в предстоящия напрегнат ден. И без това, бе изпълнен със стрес. А тя, милата гугутка, така жално гугукаше! Дори на моменти – сърцераздирателно, сякаш молеше за по-мощ!
Трябваше да минат дни, докато осъзнах какво ставаше… Гугукането ѝ бе един тъжен плач. В продължение на часове не-скончаемо изливаше мъката си. Как можеше човек да ѝ помогне?! Сякаш беше самотна, загубила своята половинка… Или имаше още нещо?!…
Спомних си книгата и мисълта на поетесата Лиляна Стефанова: „Птиците летят по две“.
Гнездото ѝ бе някъде наблизо, на някое от съседните бухнали и извисени дървета. Между нас имаше поне две завеси от тях. Не я виждах. В някакъв момент ми се стори, че чувам тънки гласчета на малки, наскоро излюпени. Това ли бе причината за тъжния ѝ плач?! Но защо, нали това бе повод за радост, а не за плач?!
Един ден я видях и чух тъжния й глас близо до мен. Беше кацнала на моята ела, до балкона ми. Дали пък не усещаше как се свива сърцето ми съчувствено от нейния измъчен глас?! Отлетя след дълги моменти на жалване.
Дочух я и от другата страна на блока – източната. Продължаваше дългото ѝ, про-тяжно гугукане. Понякога сякаш долавях нотки на надежда?!…
И тъй, тази одисея продължаваше всеки ден.
В един от августовските дни на изтощителната пандемия, когато бяхме като затворници вкъщи, имах възможност по- дълго да наблюдавам живота на птичия свят около мен. Тогава стана нещо странно, което не бях забелязала никога до този момент…
Сцена на една от брезите, близо до нашите дървета – пет прекрасни ели, които посадихме с моя съпруг в оная бурна международна 1968 година, когато заселвахме блока. Видях гугутката кацнала на елата до балкона ми. Долетя едър мъжки екземпляр. След него се присъедини една по-дребна гугутка. Той като че ли отговаряше на тъжния плач на първата гугутка, сякаш й се извиняваше. Жалбата й продължи без прекъсване. Бе по-скоро обяснителна, а не сърдита. Дребната гугутка се обади само веднъж. После двамата пришълци отлетяха…
За мен беше ясно – той бе изоставил своята половинка в момент на най-важния период от живота им – излюпването и отглеждането на малките. Също като при някои безотговорни хора. Боже, сигурно силна болка носеше подобно поведение, дори за птиците!…
По-рядко чувах тъжната моя гугутка. Сякаш нямаше сили вече да се жалва, нито да се надява, нито да зарадва с блага вест поотрастналите си малки. А тя, вероятно, нямаше желание да напуска гнездото, кое-то бяха градили, смятам, с бащата на нещастните гугутчета…
август 2021
2.
Бях забравила за тази птича драма. Беше вече април 2022 година, почти в края на един етап от пандемията на Ковид –19.
Един ден, драмата се върна, но в друг вариант… Валеше тихо напоителен дъжд. Забелязах на елата ни две гугутки – същите, по-едрия мъжки екземпляр и по-дребната. Пощеха се и отърсваха мокрите си крила.
Някъде отдалече, от гнездото на „моята“ гугутка дочух гласа ѝ. Жално зовеше своя изменник.
След малко, моята гугутката долетя и кацна на близък клон до двамата. Дребната подхвръкна на друг клон. Гугутката ми се приближи съвсем до мъжкаря. Гугукаше, но вече нежно. Доближаването им стана интимно.
И ето – те съединиха човки. Започна едно бурно, страстно „целуване”, каквото рядко бях виждала между птици. Той целият трепереше, повдигайки криле, като да литне!… Тя се гушеше до него, двамата с чукащи се човки.
Дребната гугутка не можа да издържи на тази любовна сцена, разпери крила и отлетя. Но, мъжкарят пак изостави плачещата майка на рожбите му и литна след новата си любима.
Остана нещастната ми гугутка и продължи да го зове дни наред, докато…
3.
В един от последните дни на май, най-хубавият – 24 май 2022 година, излизайки от дома, близо до блока, видях просната на плочите… моята гугутка. Почувствах, че е тя… Като за близка приятелка, сърцето ме заболя. Кой ли бе извършил това покушение?! Или нейното сърчице се бе пръснало от мъка?!…
От този ден нататък повече не чувах нейния птичи плач… Нито пък дочувах друго гугукане. (И без това, отдавна бях забелязала, че тези мили птици – гугутките, както и веселите врабчета бяха изчез-нали от хоризонта на хората. А колко от нас се замислят за причините за това явление?…
Колко ли човешки коли смазваха и продължават да смазват пчели и други насекоми, птици и други животинки, а и хора?!… Това правят всеки ден…
В същия ден на събитието, отварям прозореца. И… страхотна птича олелия!… Мъжката гугутка, измамникът, заедно с две по-тънки гласчета гугукат като на пожар. Тревожно, тревожно, нескончаемо… Търсят майката и „любимата“. Няма я! Дали пък той не я уби с любовните си игри?!
След 15 минути изчезнаха. Отидоха да я търсят другаде. И повече не ги чух, ни видях. Вероятно тя е в Светлото царство… Жалко за малките! Дали той ще се погрижи за тях? Или ще ги изостави?!
Мъчно ми е за тази нещастна приятелка! Навярно душата ѝ бе с човешки облик…
май 2022
ВЪЛШЕБНИТЕ ПЕСНИ
(Есе)
Април е. През други години, рано сутрин, още от тъмни зори ни събиждаха вълшебните птичи песни. А сега, всичко е тихо, пусто и глухо… Сякаш сме в омагьосана гора… Дърветата и храстите са разцъфтели с познати… и причудливи цветове: бели и розови, розово-бели, жълто-бели, портокалово-жълти, розово-кафяви или с многоцветни оттенъци. Невероятни са! Сякаш канят птичките да дойдат, да ги оживят…
Но ги няма малките сладкопойни птички. Няма ги хоровете на свадливи врабци. Няма го онова чудно надпяване, което разтваря душите ни! А те продължават да са свити, сякаш очакват нещо лошо да се случи… Недай си, Боже! Сякаш радостта ни от цветната красота пред очите ни е тук, но насладата от вълшебните песни на птичките е отлетяла заедно с тях… И ние оглушаваме. Чуваме ги само в спомените…
Цялата Природа усилва тъгата ни – дните са сиви, мрачни, дъжделиви и студени, въпреки, уж, по-високите от нормал-ното температури за този пролетен сезон.
Елате отново, мили мои птички! Нека стане чудо! Стоплете отново сърцата и душите ни! Да почувстваме, че живеем пълноценно с вашите вълшебни песни!
юни 2023
“Завръщане” – худ. Габриела Цанева
ЗАЛЕЗЪТ
Импресия
Само велик Художник може да нарисува такава красота! На пластове синьо, над него златно. После тъмносиньо и пак златно. И така се редуват, от единия до другия край на моя западен прозорец. И чак до горе, там, където вече не се вижда. После идва светлосиньото и то се разширява. Художникът съсредоточава усиленото златно, сякаш хвърля всичката златна боя, преди да се оттегли.
И ето, КРАСОТАТА се стопява. Долу вляво остава едно петно от сиво-синьо, а най-отдолу златисто-червено. Утре ще е силно ветровито. И без това, от три дни вятърът само това прави, да духа, почти без да спре!…
Накрая се появяват мораво-сиви пластове, после под тях – светлосиви. И те се стопяват. Излиза широк сив пояс, сякаш художникът казва: „Край на представлението!” Замириса ми на сняг…
Къде изчезна тази невероятна красота?! Художникът си я прибра за по-добри времена…
Февруари 2023
Сидония Пожарлиева
