РАЙКО АЛЕКСИЕВ: КАРИКАТУРА И ЖИВОПИС

Преди да представим може би най-ценното, но без съмнение, най-знаковото от творчеството на Райко Алексиев, а именно – неговите карикатури, ще покажем три живописни платна – един емоционално-романтичен щрих в характера и творчеството на сатирика. Още първите живописни платна на Райко Алексиев привличат вниманието на публиката.

Край София, масл. бои, картон, 20-те г. ХХ в.

Пейзаж от София, масл. бои платно, 1922 г.

худ. Райко Алексиев – Край Охридското езеро

Трудно е да си представим, че художникът, нарисувал тези мистични пейзажи би могъл да има острото перо на сатирик, но именно като такъв ще остане той в историята. Да, не в историята на изкуството, а в българската обществена история от първата половина на ХХ, защото истинският, големият творец прави точно това – оставя диря в обществото, в неговата памет, и чертае пътищата за развитието му.

– Друсайте, друсайте, като изпусна паницата, ще има да ви текат лигите в опозиция… /1933 г./

Диоген Московски:

– Има ли някъде останал още някой стар революционер, който не се познава с прокурора?

– Благодаря ви за комплиментите, но не искам да се цаня за слугиня на никого. /1939 г./

– Хайде, сестро, свърши се вече слугуването ти по чужди къщи… /1940 г./

Чърчил: – Ти ще се биеш до последен дъх, а той ще ти праща помощ.
Сталин: – А ти, сър, какво ще правиш?
Чърчил: – Аз ли? Хм, виж ти как забравих да помисля по този въпрос…

Сталин: – Не се натискайте, другари, има място за всички…

подбор и коментар: Габриела Цанева