РАЗГОВОР С НАДЕЖДАТА – стихотворения на Мирослава Дачева
РАЗГОВОР С НАДЕЖДАТА
Повиках надеждата днес,
че един въпрос не ми даде мира нощес.
Обърнах се учтиво към нея:
“Къде се изгуби, за тебе милея?
Таях скрити копнежи, имах мечти.
Защо ме остави, защо така ми отреди?
Без тебе съм вече празна черупка
Без светлина, изгубена във черна дупка.”
Надеждата тихичко ми прошепна
и нещо в мене мигом трепна:
“Вярваш ли още в свойте мечти?
Държиш ли ги здраво в юзди?
Или ги пусна, ей така да отлетят,
в небитието безследно да се стопят?
Отчаяно гледаш към тях
и за невъзможни смяташ ги пак?
Без Вяра няма Надеждата път.
И тъма черна ѝ заглушава гласът.
Върни си Вярата и здраво задръж я.
Не позволявай зла мъгла да я поглъща
Тогава и за мене ще отвориш вратата.
А аз ще доведа със мен и съдбата.
И ще се погрижим реални да станат твойте мечти.
Но с вярата твоя ти ни помогни!“
ГЛАСЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО
Заслушай се!
Можеш ли да чуеш гласа на Божественото в шепота на вятъра?
Погледни!
Можеш ли да го видиш в зелената трева?
Помириши!
Можеш ли да го усетиш в аромата на цъфналите дръвчета?
Можеш ли да усетиш ласката му в топлите слънчеви лъчи?
Можеш ли да го откриеш в усмивката на приятел?
Огледай се! Открий Божественото около теб!
С него радостта си окрили
И с мир сърцето озари.
Мирослава Дачева
