В този текст Олена Пшенична, кинопродуцент от Киев, говори от мястото на преживяното – не като наблюдател, а като човек, чието ежедневие е белязано от война, насилие и невъобразими човешки трагедии. Нейните думи са гневни, болезнени и безкомпромисни, защото са изречени от сърцето на една реалност, в която културата не може да бъде отделена от престъпленията, а „великите традиции“ не могат да служат като прикритие за насилие.

Това е свидетелски текст, не е литературен анализ, не е политическа позиция, а човешки вик. Публикуваме го в неговата цялост, защото той разкрива онази страна на войната, която често остава скрита зад статистики, дипломатически фрази и културни клишета. Тежък текст, но необходим, за да не забравяме какво стои зад думите „война“ и „агресия“, и какво преживяват хората, които нямат привилегията да гледат отстрани.

РАЗПАДЪТ НА КЛИШЕТО ЗА “ВЕЛИКАТА РУСКА КУЛТУРА” – статия на Олена Пшенична

Няма никаква руска култура, литература, кино, живопис, театър и балет – има страна на изроди, мародери, изнасилвачи и убийци, които искат да завладеят света!

Руснаците са диви същества, които нямат място в цивилизования свят!

Да, несравнима, велика е руската култура…

Но всеки път, когато заговорите за великия руски балет и за Болшой театър, аз ще ви разказвам история за многократно изнасилваната жена пред очите на родителите си, след това ограбена от руските изроди – младата учителка от Бровари.

За стотиците, а може хиляди изнасилени украински жени, често пред очите на невръстните им деца.

За 15-16 годишните деца от Бородянка, изнасилени от докараните от руснаците кадировци.

За телата на 5 момичета, изнасилени и захвърлени на пътя, за това отвратително “ще ги чукаме хохлушките”. Ето какво ще кажа в отговор за техния невероятен руски балет.

*

Всеки път, когато ми говорите за великите руски композитори Глинка,Чайковски, Рахманинов,
аз ще ви разказвам за историята на момиченцето, пред очите на чийто брат в Мариуполското мазе е умряла майка им от глад, след чиято смърт са се крили още седмици от ракетните бомбандировки.

За момчето от Гостомел, пред чиито очи руските войници са разстреляли баща му, след това опитали да убият и него, но той като по чудо оцелял. За момичето, което простреляли от упор в лицето. За момченцето, избягал с баба си с лодка, баба му потънала, а момчето е в неизвестност вече месец.

Ето какво ще ви кажа в отговор за великите руски композитори.

*

Всеки път, когато ми заразказвате за великата руска живопис – Репин, Серов, Васнецов,
аз ще ви разкажа за разстреляните в гърба украинци в Макаровски район, чийто ръце са били завързване отзад от орките. За стотиците трупове на улиците в Буча, Ирпин и Гостомел! За масовите гробове в дворовете на къщите на мирните жители, които до идването на руските орки живееха мирно у дома си в 21 век. Ето какво ше ви отговоря за великата руска живопис.

*

Всеки път, когато ми заговорите за великия руски театър на Станиславски аз ще ви разказвам за историята на жена от Бровари, от дома на която руските орки са откъсвали металните керемиди. За танковете и БТР-и на “втората армия в света”, натрупани до върха с ограбеното от украинските домове. Крадени телефони, телевизори, компютри, перални, даже тенджери, килими, детски играчки и обувки – всичко, което са срещнали на пътя си тези пияни изроди. И след позорното си бягство в Беларус са направили аукцион за продажба на всичко ограбено от Украинския народ. Ето какво ще ви кажа в отговор за великия руски театър.

*

Всеки път, когато ми разказвате за Великото руско кино, аз ще ви разкажа за жестоко разстреляните коне в конюшната около Киев, за измъчените от глад и жажда животни в зоопарк в Ясногородка. И максималното варварство – за убитото и изядено куче Алабай от обезумелите пияни руски орки. Ето ви отговор за Великото ви руски кино…

Всеки път, когато ми разказвате за великата руска литература, Пушкин, Достоевски, Чехов,
аз ще ви разкажа за десетките и стотици прихванати разговори на руски войници с майките и жените им, в които освен цинизми и псувни няма нищо друго. Разговори, в които жените на пияните войници им поръчват какво да ограбят от украинските къщи. Разговори, в които майките им се смеят, когато синчетата им разказват, как другите военни изнасилват украинки. И ако от тези разговори махнат всички псувни, ще останат само: “здравей” и “чао”. Ето какво ще кажа в отговор на великата руска литература.

Повече няма никаква руска култура, литература, кино, живопис, театър и балет. Има страна на изроди, мародери, изнасилвачи и убийци. Диви същества, които нямат място в цивилизования свят!

А “многострадалните” новоизпечени руски десидентчета в уютните апартаменти в Берлин, Лондон, Ларнака, Милано, Виена и други временни убежища, нека отиват по пътя на руския военен кораб….
Гордо, носещи в потните си ръчички великата руската култура…

Театърът в Мариупол, Украйна, където руснаците избиха стотици…

Олена Пшенична, кинопродуцент от Киев

Подготви за печат: Огнян Стамболиев, ПЕН- БГ