РИСУВАЙ МЕ С ОЧИ – поезия на Христина Въчева

РИСУВАЙ МЕ С ОЧИ

С очите си ме нарисувай,
с ръцете превърни плътта ми
в плам,
да съм икона или нестинарка,
по пътища кръвта ми да изгаря.
Да ме вълнува твоя свят,
да бъде сън живота ми
със теб.
И в този град от слънце
заблестял,
да натежи от песен,
светла като наниз.
В чешмите на родопски
майстори е моята сянка,
струи сърцето ми от светлина.
От себе си ли давам,
ставам по-богата
и всеки ме дарява щедро
с най-добрата топлина.
Като разсипана жарава
обичта гори,
затуй ти казвам: рисувай ме,
рисувай ме с очи!

“ДЕТСТВО МОЕ”!

Мое детство, тъжно и бяло,
ръсиш в душата ми
слънце и дъжд.
В облак от спомен летиш
и в ален, празничен
губер блестиш.
В теменужено синьо греят
очите ти, нежни, невинни
и в звучна камбана звъниш.
Детство мое, приказно бяло-
с детски смях вятър ме гони
и дъхави билки ухаят
в косите ми разпилени,
и люлка вълшебница
в мен се върти.
Спомен зелен от реката
подскача
връщам се там – немирно дете.
И спомени мои,
с вас стоя днес, срещу мрака,
срещу подлост човешка,
гдето ме някъде чака…
Бели кокичета в мене
се будят и в душата ми бяла,
кенарена, чиста,
нежно трептят.
Как ми се иска там да се върна
и времето прелетяло
с вас да прегърна!

Христина Въчева