РИЗАТА МУ КИРЛИВА… – афоризми на Павлина Петкова

Ризата му кирлива, а всичко било му по вода.

…
С лакти се бори, но колене охлузи.

…
И от безпартийни става добра партия… я за карти или за живота.

…
Марс е далече, а марсианци много на земята.

…
Не е нестинарка, а по въглени сърдечни играе.

…
Сочат ми бъдещето, а аз искам в настоящето да живея.

…
Водя монолог със себе си – вътрешният ми глас мълчи.

…
В края на дните му го оцениха – пропуснали урока.

…
От селището не излиза, но мисълта му все на Луната.

…
От Марс ли е кацнал или от Луната, но все по земята пълзи.

…
Въздух под налягане е, а тежест си придава.

…
Главата му олеся не само на косми, но и на мисли.

…
Един живот ли е като е все втора употреба.

…
Яде като за последно, а работата оставя за утре.

…
Съвет му даваш, а той на n-та степен ти го връща.

…
Не бъди състрадателен – от слабостта ти се възползват.

…
Некадърник, но високо се възнася.

…
Мястото си знаеш, но друг на него седнал.

…
Щом в пенсия излизаш, песента ти е изпята – не чакай аплодисменти.

…
Тоя дето духа не пълни паницата.

Павлина Петкова