СЪБУЖДАНЕ С МОРЕТО – стихотворения на Тодор Билчев

ТЪГАТА НЕЗАБРАВА

Пъстра обич с листи отбрулени.
В мен безпощадно звънти есента.
Кой ли в мислите ми забулени
би намерил за любов песента?

Радост есенна. Дъх на забрава.
И на нестихващо бурно море.
Черна земя, от суша корава.
Моето село. Със синьо небе.

Моето детство. С бяло хвърчило.
С дъх на смокини, на грозде и свян.
Облаци с грях, земята смрачили.
Тиха надежда – във зелето хрян.

Билка за рана. Лек за душата.
Кървите нека попие сърце.
Колко ли есени на земята
още душата Духът ще зове?

Колко ли злобно злото ще вие,
искащо да победи със лъжа?
Тихо морето раните мие.
За незабрави не ще да тъжа.

12.10.2023 г. 19.19 ч. Русе

МОМЧЕТО СИ ОТИДЕ

Бурно е морето. Черно е. Фатална котка.
И мильо от пяна яростна вълна заплита.
А денят тринайсти. Петък. Време за разходка.
Кой ли зад стената свободата ни замита?

Грее във нозете закъснялата ни есен.
Песен за любов подкарах. Траурна излезе.
После от вълната най-щастлива бях понесен.
Радост скрих, че тъй за някого ще съм полезен.

А морето смее се от детски поглед. Чисто.
Скачаха вълните. Като зайченцето бяло.
Но откъсна се от някоя едно мънисто.
Само миг и гледах те в обратно огледало.

Нямаше тъга и чувства грубо закърнели.
Същата те виждах. Завъртяна бе обратно.
Зайченцата бързо бяха вече отлетели.
Връщах се във времето, което беше златно.

Бурно бе морето. Къпеше се в него гола.
Гларуси свидтелите наши само бяха.
Днеска си отиде. Бе тогаз с брада набола
и момчето. А приятелите ни… умряха…

13.10.2023 г. 20.15 ч. Обретеник

ИЗВИСЯВАНЕ В МОРЕТО

Събуждането тук – поредната магия.
Червен от срам, под златен прах денят изгрява.
В синджир от морска пяна в миг вълна се крие.
В прегръдка слънчева, морето пожълтява.

Но щом целуне го денят, пак посинява.
И двама с вятъра започват да играят
игра, голяма колкото детинска врява.
Където възрастни в деца ще се познаят.

Кого ли тука да упрекна, да изтъкна?
Виновни, че сме будни няма. И са всички.
От детството греха не мога да измъкна.
Грешихме много. Ала винаги прилично.

Какво е грях, да обяснявам ми е трудно
на тез, които никога не са грешили.
И, въпреки това, не ще ми бъде чудно,
от тях да чуя, че са те за грях простили.

На други да. Дали на себе си ще могат?
Тъй както на удавници море прощава.
На прошката сърцето ражда се от Бога.
Душата със това се само извисява.

15.10.2023 г. 5.55 ч. Обретеник

Тодор Билчев