СЪНИЩА – поезия на Кристина Тотева

СЪНУВАХ

Сънувах сън за твоя листопад
от очите ти отронващ се сумрачно.
В шепите загребах от жълтеещия глад,
да сънуваш пролет и далечно лято.

В сиянията от искрите на земята
се разлута празното легло.
Права ще сънувам и в луната
ще диря сънищата ни и за добро.

СЕЗОННИ МИНИАТЮРИ

Жълтото смирение

Загръщам се, отдъхнала и лека
в усоите на идващата благодат.
С паяжинната арахна мека
се заигравам, но загърната съм пак.

В лоното на идващата есен
утеха сетна ще очаквам аз
и лъчи изпълващи душата ми с песен.
Жълтото смирение пристъпва тихо с набъбващия мраз.

Бялата яснота

И когато в денонощието се разпалват
хрупащите стъпки под моите нозе,
мислите ми, снежните, към теб ще бягат,
за да се стоплят в твоите ръце.

И босонога, и разчорлена, но жива
ще задишам скърцащите хладини.
Ще се примиря в очакване да бликна,
когато покълнат сочните равнини.

Зелените ветрове

В сумрака на отстъпващия ден
шумолене леко ме събужда.
“Роди се!”, шепне глас в мен.
“Ти си жива!”, светилото над мене се изпружва.

Дишам леко с остатъците на топящия се лед.
Обгръщам с длани идващите цветове.
С надежда се изпълва моят глед.
-Родих се, земьо, за да живее мойто сърце!

Сините сияния

И сега, почти заключила кръга,
аз се рея в изгарящи мечтания.
Дишам леко в тази светлина
и попивам морските дихания.

Пари ми под босите крака,
но това е тъй захласно.
Тичам и се смея сред синева.
Обичам се, това е най-прекрасно.

ХРИЗАНТЕМОВИТЕ ПРЪСТЧЕТА

В хризантемите остана лятото ми
и онзи мирис на пораснало дете.
С окриление чаках и изчаках златото
на бързащото пладне в моето сърце.

Листче след листче есента
ги превърна в моя заслужен венец.
Разстели го на главата ми за лаври
и се заслуша в женската ми реч.

Няма да говоря много, няма да е нужно.
Всяка дума, всъщност, е търкаляща се длан,
в която сълзите и смехът, разсечени, но дружно
се държат за ръце с неистов плам.

Няма да говоря много, в тях ще се загледам,
в мъничките хризантемови лица.
Дъхът от детството ми в тях ще се огледа
и ще ме върне пак в онази мила светлина.

Върнете ме там, в отминалите стрехи.
Върнете ми детството с хризантемови дни.
Върнете миговете на галещи ме длани меки,
върнете ми любящите майчини очи.

Хризантемовите пръстчета
ме понесоха със своя детски аромат…

Кристина Тотева