СЕЛИЩЕ В БЕЗКРАЯ – поглед в слово и снимки на Венелин Терзиев и Минчо Тодоров
Венелин Терзиев:
Ако се скитате целно или безцелно в планината и сте в Севлиевския Балкан, то непременно отидете до малкото планинско село Селище.
В България има още две населени места, носещи същото име – в община Благоевград и в община Смолян. Но това, за което става дума тук, се намира на около тридесетина километра от Севлиево и далеч по-близо до Априлци.
Тук планината се усеща по онзи начин, по който ти разкрива безкрая и настоява да я обикнеш по един особено различен начин. И волно и неволно в мислите ни изплуват думите на един велик българин, който се е родил тук, и който ни е завещал много. „Очите ни гледат повече навън, отколкото към нас самите. Защото сме хора, които лесно се самоизяждат.“
„Не ходете в тази страна – писа не отдавна един западен политик – Там и комарите се хапят…“
С други думи преди повече от век същото ни каза и Иречек.
Марко Семов е едно имената, което свързваме с този край и с България.
*
Малко повече от стотина човека са постоянните жители на това селце, наречено Селище. Успяло е да съхрани своето читалище, църквата и дори има два магазина. През 2008 година е напълно реставрирана църквата „Свети Георги“, както и Батошевският манастир „Успение Богородично“, основан през XIII в. по времето на цар Михаил-Асен. Запазен е и така нареченият Лъвов мост. Прецизно реставрирана и запазена до днешни дни е Карашката къща, построена през 1921 година. Всеки, който се отбие в Селище, може да я види и усети по свой си особен и неповторим начин.
Тук можете да посетите и резервата „Пеещи скали“ – част от Национален парк „Централен Балкан“.
Един от добрите български фотографи – Минчо Тодоров, чрез своите творби като че ли рисува този безкрай и ни го представя по различен, непосредствен и някак уж простичък, но толкова затрогващ начин.
С усещането, че тук е и ще бъде България.
Минчо Тодоров:
Първият досег с фотографията е в ранните ми детски години.
Като син на фотолюбител проявих интерес към фотографските процеси, които впоследствие засилиха желанието ми да усвоя и покажа собственото си виждане за фотографията. С публикуването на първите ми снимки в местния вестник „Росица“ добих куража да продължа напред, развивайки уменията си в репортажната, пейзажната и портретната фотография.
В стремежа си да уловя емоциите в точния момент, да преразкажа със снимки вълнуващите моменти, да отразя неповторимото усещане на природните красоти по свой начин, трупам опит и година след година продължавам да надграждам постигнатото и да търся нови възможности за изява.
Очарованието на родния край в различните сезони ме подтиква да търся нови ракурси на вече толкова познати места и да ги показвам по различен начин, такива, каквито предизвикват у мен положителни емоции и възхищение.
Снимки: Минчо Тодоров
Венелин Терзиев, Минчо Тодоров
