СЕМЕЕН УРОК – разказ на Христо Иванов
Миналата седмица започнах да кося ливадата в двора на родната къща на жена ми.
Кося надолу към навеса, който построи тъста ми Здравко, когато балдъзата си купи Москвича. Спрях да почина под крушата и се загледах в старата волска кола, останала в наследство от дядото на жена ми. Тази кола тъстът ми паркира в едната клетка на навеса, а аз си мислех, че тя е за моята Шкодичка.
*
С тази волска кола, колкото и странно да е, тъстът ми даде много интересен семеен урок. Попитах го веднъж защо му е – нали има само една крава, а колата е за две. А той ми отговори, че при нужда може да вземе на заем още една крава от някой съселянин и така да си превози каквото трябва. Тогова жена ми му опонира, че трудно някой ще му даде кравата си, като знае как се прецаква чуждото животно. Аз за първи път чувах за такава възможност, защото ние нямахме волска кола, а и нямах никаква представа за устройството й. Беше ми интересно и попитах, как става това?
Ето какво ми обясни тъстът.
*
Тъй като винаги едното от двете животни е по-слабо, а и те навремето са имали един вол и една крава, на които силите са несравними, в конструкцията на колата нашите умни предшественици са предвидили теглилата да са с променяема дължина. Теглилата осъществяват връзката между предната ос на колата и хомота. Представи си теглилата като страни на един равнобедрен триъгълник, в този случай двете животни са равнопоставени, но когато едното теглило се скъси, то тогава животното от тази страна ще трябва да упражнява по-голяма сила.
Това, по нашему, се казва „преглавица”. След това ми разказа как навремето в ТКЗС-то имало още волове и той два пъти в годината вземал от там по един вол. Пролетта, за да си изоре нивата, и есента, за да си прекара произведеното в градината, която е на около километър от селото. Веднъж, с претоварена кола преминал в полето покрай жените от звеното на тъщата, и те, като видели как е натоварена колата, веднага прокоментирали – „Сийке, твоят Здравко изобщо не си жали кравата”. Тъщата, знаейки истината, че волът е на „преглавица”, само усмихнала и замълчала, защото в противен случай председателят на ТКЗС-то, никога нямало да им даде текезесарски вол.
Явно, този случай имаше жена ми предвид, когато каза, че трудно някой ще даде кравата си, като знае как се прецаква чуждото животно. Как да си дадеш кравата, когато Здравко собствената не си жали. А истината е точно обратната – тъстът ми много си обичаше животните – гледаше ги като собствени деца.
*
Но какъв беше урокът? След като ми разказа за „преглавицата” на текезесарския вол той ми каза:
– Ако разгледаме семейството като един впряг, би трябвало и двамата в него да са равни, а не единият да влачи хомота за сметка на другия и да е на „преглавица”. Тогава този, който е на „преглавица“, може да се изоглави и да захвърли семейния хомот.
И наистина, в неговото семейство бяха равностойни с тъщата. И аз, интересувайки се от друго, неочаквано получих най-важния семеен урок, за което сърдечно благодаря.
Жалко за текезесарските волове, защото тъстът ми на тях си отмъщавал за неволите, сполетели семейството му след образуването на ТКЗС-то.
Христо Иванов
