ЩРИХИ ОТ ЗЛАТОГРАД – фотографски етюд-репортаж на Веселина Башова

Златоград[1] – най-южният град в България, до самата граница с Гърция… В мекия му климат се усеща дъхът на Средиземноморието, но градът пази българския си дух.

Ярко свидетелство за съхранена духовност и непрекършена вяра е забележителната черква „Успение Богородично“.

Построена е през 1834 г. и е най-ранна в Средните Родопи. Съгласно тогавашните повели била вкопана в земята така, че отвън, над зидовете, даже човек на кон да не може да види друго, освен покрива й. Но няколкото стъпала надолу въвеждат богомолеца сякаш в самия рай.

Грабват очите най-вече майсторски изработените икони, три  от които са дело на самия Захари Зограф[2].

Приглушената светлина, процеждаща се през дебелите зидове и цялостната организация на вътрешното пространство създават неповторима среда на чистота и духовност.

Тук всеки може да намери покой за размисъл и своя път към красотата и единението с божественото.

В двора на църквата е запазено някогашното килийно училище.

[1] (Използвана литература: Симеон Идакиев, „Непознатият Златоград“; wikipedia)

[2] Захарий Зограф /1810-1853/ е живописец и иконописец от Самоковската художествена школа; счита се за основоположник на българската светска живопис. Внася множество битови елементи в иконите и църковните стенописи, автор на редица портрети, сред които автопортрет и портрет на Неофит Рилски, както и рисунки и скици с туш и акварел – пейзажи и натюрморти.

Веселина Башова