В своя характерен, фин и проникновен стил Людмила Данова представя две нови стихосбирки на добре познатата на читателите поетеса Деси Цветкова – „Синьо дихание“ и „Звездно пристанище“. Рецензията проследява основните линии в поетичния свят на авторката: синьото като пространство на свобода и вътрешен хоризонт, темите за жената, любовта, светлината и тихата духовна трансформация. Людмила откроява нежността, естетиката и дълбоката емоционалност на стиховете, които свързват земното и небесното, водата и звездите, интимното и универсалното. И двете авторки – вече утвърдени гласове в списанието – продължават своя поетичен диалог с читателите чрез тези две книги, които разгръщат богатството на синята метафорика и вътрешната светлина на словото.

СИНЬОТО В ПОЕЗИЯТА НА ДЕСИ ЦВЕТКОВА – рецензия на Людмила Данова

“Синьото дихание” на Деси Цветкова намира своето “Звездно пристанище” в най-новата поетична книга на авторката – това бе първата ми мисъл…

Деси Цветкова е добре познато име на читателите на списанието, а също така и на почитателите на хубавата и дълбока поезия, която има своите корени в земята българска и стига чак до безкрая, до звездите.

Преди време получих като подарък от авторката две нейни книги – “Синьо дихание” (2024 г., изд. Изида, София) и “Звездно пристанище” (2025 г., изд. Потайниче, София). Разгърнах ги и се зачетох тук-там, като блестящ прашец думите на поетесата приковаваха вниманието ми. ”На брега на времето” Деси пуска своите думи, които намират корени в сърцето на читателя. Темите за живота, за жената, за любовта и светлината са вечни в поезията. Деси пречупва всички през своя поглед на творец и естет.

Синьото е цветът на небето, на морето, синьото е цвят, който дава кръгозор, широта на възприятията. Синьото в поезията на Деси Цветкова присъства и в двете стихосбирки. И ако в “Синьо дихание” е повече вода и море, което на хоризонта се слива с небето, то в “Звездно пристанище” синьото е на необята, на нощта, като неговата наситеност е омекотена от светлината на звездите вечер, а от светлината на слънцето денем придобива изящност.
Поезията на Деси се побира в една

“Строфа”

Сред изгрева
на твоята въздишка
аз цветно се изправям
и слънчево трептя.
И слънцето
в душата ми застава
и мога даже да летя.
Една секунда само стига
за чудо да се сътвори.
А ти си вече част от книга.

Тук текстът представя дълбоко интимно и трансформиращо преживяване, при което споделената емоция и близост – метафорично описани чрез изгрева и въздишката – носят усещане за духовно възраждане и безгранична свобода. Връзката между лирическия аз и любимия човек е толкова силна, че е способна да сътворява чудеса за броени секунди, преобръщайки вътрешния свят на героя. Финалът елегантно затваря този кръг на споделеност, като увековечава любимия образ и го превръща в част от вечното изкуство – в книга.

В стиховете си поетесата рисува приказна и ефирна картина, в която полетът на “виолетовата пеперуда” се превръща в символ на търсенето на красота, вълшебство и скрито съвършенство в природата. Със своето нежно присъствие тя трансформира околния свят, оставяйки след себе си лилаво сияние, което вдъхва магически блясък и нов живот на всеки детайл – от най-малката тревичка до горските клони.

Такава е поезията на Деси Цветкова – емоционално наситена и дълбока. Авторката умее да покаже чрез словото си своето виждаме за живота и успява да даде пристан на своето поетично дихание сред звездите.
Ако и вие харесвате такава поезия, потърсете книгите на Десислава Цветкова.

Людмила Данова