СЛЪНЧЕВИ МИЛУВКИ – импресии на Явор Перфанов
ЛЪЧИ ОТ ЛЮБОВ
-Ех, колко е хубаво! – може да се чуе от всички, които са навън.
Те усещат как топлина се разлива по лицата им. Радват се на топлото време. При-тварят очи, за да задържат този миг и да му се наслаждават.
Но малко хора забелязват слънцето. За тях то е даденост и някъде нависоко. Виждат само изгрева и залеза. Дори не се замислят колко му струва да измине целия този път. Да отдели време, за да погали човека. Да го зарадва. Да го усмихне. И това толкова прилича на любовта.
Обичащият раздава чувствата си влюбен до полуда.
Мисли непрестанно за любимото си същество. Не спи нощем. Споделя никога несподеляни досега неща. Дава цялата си топлина, за да докосне сърцето на човека, когото обича.
А обичаният се радва. Притваря очи. Обича да е обгрижван. Не си пилее думите, за да изрази чувствата си. Винаги единия обича по-силно от другия. Може би, защото обичащият дарява спокойствието на обичания.
И след време всичко се превръща от силна привързаност в едно спокойно съществуване във вярност и доверие. Лъчите топлят, но сянката е толкова голяма, че топлината се усеща само в устните, когато се усмихват.
21.04.2025 г., Г. Оряховица
СЛЪНЧЕВИ МИЛУВКИ
Днес излязох за малко на терасата. Да видя слънцето, и то мен.
А и се залежах много, което не е хубаво. Струваше си да извървя няколко крачки от леглото, бавно, но стигнах.
Седнах на стола. Знаете ли колко сила има в нежната милувка на слънцето! Щом докосне лицето ми, лошите мисли излизат една по една и се превръщат в красиви сладкопойни създания. Очите ми се изчистват от страха за това, което ме очаква. И там друг слънчев лъч рисува надеждата, както той си я представя. Неволна усмивка, забравена някъде назад във времето, се връща и се настанява удобно на лицето ми. Небето е синьо. Пред мен зеленина. Виждат се градинките в двора. Пръстта, която е минала през ръцете ми. Земята, която очаква да творим с въображение и да си изкараме домашна храна и да се радваме на красивите цветя.
Но ще почака. Ето, че ятото с новите мисли се завръща. Кацат в съзнанието ми. Изморих се.
А милувката на слънцето ме зареди за цял ден.
30.04.2025 г., Г. Оряховица
Явор Перфанов
