В поетичните импресии на Дафина Кузманова светлината, скалите, дъждът и тишината се превръщат в вътрешни пейзажи. Авторката има жив досег с природата край Карлуково – място, където слънцето преминава през скалата само два пъти в годината, а реката носи тъмносиньо-зелени багри. Тази природна необичайност прониква в стиховете ѝ: кратки, тихи, но наситени с образност и емоционална дълбочина. „Слънце през скалата“ е цикъл, в който думите са стени, зад които се крият мисли; дъждът е ехо, което се връща; а домът на слънцето е последната къща на улицата, която се превръща в място на памет, топлина и молитва. Това е поезия, която не говори високо, но оставя дълбока следа.
СЛЪНЦЕ ПРЕЗ СКАЛАТА – поетични импресии на Дафина Кузманова
ЗАД СТЕНИТЕ НА ДУМИТЕ
На Д-р Габриела Цанева
Мислите
неназовани,
потъват
без гняв,
но и без радост,
в дълбоките
тъмни очи
на нощта.
Каква стихия
само!
Всичко е стих!
А е толкова тихо
зад стените
на думите.
НЯМО ЕХО
Нямо ехо
последва дъжда,
който тича залутан
по сините камъни.
Новият дъжд
изми и
последните думи
на вятъра.
Новият дъжд
пак
дойде.
СЛЪНЦЕ ПРЕЗ СКАЛАТА
В красивия български скален феномен “Голямата кула” край село Карлуково има дупка на върха и само по време на лятното и зимното слънцестоене преминават през нея слънчеви лъчи. Там се намира единствената река у нас в тъмно синьо-зелени багри. Една поетеса живее там със тази река, с тази гора и скалите. И със спомените си.
Дъждът
ръцете си протегна.
Светлината търсеше
да улови.
През прозореца й долетяха
безброй прозрачни,
мълчаливи
искри.
Мислите във тях се потопиха
и тъгата,
заедно със сянката
дъждовна,
премина бавно и се скри
навън в нощта. Там
гората не заспива.
Очаква
утрото зелено,
край зелената река.
И слънце през скалата.
КЪЩАТА НА СЛЪНЦЕТО
Прибира се.
Достигна до края
на улицата
Слънцето.
Тръгва си от града –
червено и топло.
Последната къща
е негова –
всяка вечер се
сбогува със нея.
Най-топлите си лъчи
от деня –
подарява на нея.
Така и израснах –
с последните топли
минути
на Слънцето.
И остарях…
Останах без улицата
и без къщата.
Със Слънцето сте ми всичко.
За него се моля.
И за вас.
Дафина Кузманова
юли – август 2026 г.
