СМЪРТТА ЗА ТЕБ ЗАЩОТО, ЗНАМ, НЕ СЪЩЕСТВУВА – стихотворения на Тодор Билчев
КАКВО ЛИ ТЕ СМУТИ…
Аз вярвам, че Надеждата се връща с Любов во нине, присно и во век…
Аз повече за никъде не бързам – В. Станков
Опротивял съм си съвсем,…
Рецитал със стиснато гърло – В. Станков
Какво ли те смути, приятелю, накрая,
щом черното море и синьо не е, знаеш?
А твоят дом Вселена ставал е безспирно
за свобода, лудуваща в душа немирна?
Не е утеха сам човек да се предава,
щом туй от него иска цялата държава.
Дотук вървя ти прав, не падна на колене.
Фортуна гали те, не иска да те вземе.
Защо тогава и живота ти обръгна?
И искаш много бързо вече да си тръгваш?
Човекът с него е роден да се сражава.
Къде ще найдеш я по-читава държава?
Която майка хранеща за всеки беше.
За сетното дете сърцето ѝ кървеше.
Отиват си, обаче, майките, бащите.
И тръгваме сами по релсите на дните.
Но не да хленчим ние сме дошли до тука.
Че минало през нас е всичко и ни пука
това дали на пейката ще ни оставят
или във куха лейка пак ще ни забравят.
Макар да знаеш, че си зрителна измама
в илюзия живот, за слепите, голяма.
И кой да разбере кога ти ще си тръгнеш,
обиден от света и няма да се върнеш?
А само в две черешки бели зад ухото
ще зърнеш пак момичето от Йохохото.
И що от туй, че Йона ти ще си заточен,
белтъка на света, когато е източен?
Но щом в любов се връща всякоя надежда,
а от добро домът на вярата изгражда,
то нека в тази къща жив да е Поета.
На нине, присно, векове и многа лета!
07.07.2025 г. 19.19 ч., Русе
СВЕТЕЩА ИКОНА В МРАКА
На М. – със свят поклон
На белия балкон, надвесена над ширма,
видях те пак след толкова, безброй, години.
Край мене летен вятър, подлудял, се ширна.
Земята пак ми заприлича на градина.
Разхождаше след туй котака на балкона.
Пред Халите бе с кучето си на чешмата.
И светеше в душата ми като икона.
Единствена. За раждане и смърт без дата.
Смъртта за теб защото, знам, не съществува.
И кой ще каже как иконата се ражда?
Не може светостта с пари да се купува.
Удавника със сламка само се изважда.
8.07.2025 г. 19.19 ч.
Русе – пред блок МНО-1, Възраждане
Тодор Билчев
