СПОНТАННО СЪЗНАНИЕ – танка на Димитър Анакиев

*
Оставих
приятелката си в Денвър,
наех
стар Chevrolet
и отидох в пустинята

*
Pearl Street в Боулдър
е битпазар на души,
търсещи приятелство,
разбиране и потвърждение –
предлагам това, което имам

*
„Идвам в Боулдър,
за да бъда това, което съм“ –
думи на проститутка,
които си спомням,
без да знам защо съм тук

*
На Бродуей Каньон
се взирам във Flatirons–
бездомник
стои с табела:
„Визията ми е чийзбургер“

*
Полумесец
над центъра на Уест Енд;
неделя вечер е,
няма тълпа – Боулдър е за хора,
които търсят нещо

*
Книгата, която си купих
„Жените поетеси на Япония“,
мръсна от шоколада,
кoйто имам на пръстите си –
ям бисквитка от Чиапас

*
Слънцето в Колорадо
топи лед в чашата…
Пия вода,
мислейки за името на сервитьорката,
която предложи безплатна бисквитка

*
Университетът Боулдър;
в тихо езерце плуват шарани
и костенурки –
сред тях се виждам
потопен във вечността

*
Защо ни трябва поезия?
За живеене, изразяване и
преподаване на свободата –
гледам две златни рибки
в университетско езерце.

*
Дали аз съм
малък облак,
преминаващ
през небето
и изчезващ?

*
Защо птиците чуруликат?
Защо вятърът осолява яденето ми
с листенца?
Не знам – по пътя
ям сирене и хляб

*
Да бъдеш
риба в езерце,
това е всичко –
това е смисълът на религията,
но трябва да създадеш езерце

*
„Не се страхувайте
от живота“ е основното
послание
на Буда към всички, които
живеят в замъци на страха

*
Древният въпрос,
на който отговорих тук –
какво е изкуството на поезията?
Доведете ума си до по-високо
състояние,
пет инча над земята, за да ходите

Димитър Анакиев,

из “Спонтанно съзнание”, изд. gabriell-e-lit, С., 2022