СТОТИНКИ ЗА ХЛЯБ – разказ от Надежда Радева
Анна Петрова паркира реното си максимално близо до страничния вход на МОЛ-а, откъдето възнамеряваше да напазарува за коледните празници. Слезе плавно и потропвайки с чисто новите си боти от естествена кожа се запъти към търговския център. Бипна с ключодържателя, за всеки случай, само за да провери дали е заключен автомобилът ѝ. Всичко беше наред. Мушна устройството в дамската си чанта и разкопчавайки екопалтото си побърза да влезе в топлата просторна сграда.
Обожаваше да пазарува! Сама! Не си даваше сметка кога пазаруването бе станало нейна страст, просто ѝ се отдаде, макар и нерядко да се упрекваше, че харчи пари ей така, купувайки доста излишни неща. Е, какво пък, веднъж се живее, казваше си винаги, когато се впускаше в свободния един час за покупки. Този път беше дошла за по-специални неща. Задаваха се празници, гостувания, партита, все приятни моменти, за които смяташе да се подготви подобаващо. Почти всичко си беше набавила, но някои акценти в празничната трапеза, които все още липсваха, съвсем не бяха за пренебрегване.
Предварително отделената монета от едно левче пъхна в механизма на количката и пое покрай щандовете на хипермаркета. Избираше с лекота, като не обръщаше особено внимание на цената. Скоро количката се напълни с отбрани продукти – пушена сьомга, червено френско бордо, натурален шоколад, салфетки с коледни мотиви, елегантна червена покривка за маса, по кило мандарини, банани, ябълки, свежа салата и кутийка с ароматни свещи…
Палитрата беше разнообразна, магазинът предлагаше всичко необходимо за едно домакинство, но г-жа Петрова не се лакомеше. Със съпруга си се стремяха да се хранят здравословно, затова не прекаляваха нито с алкохола, нито с „вредните” храни. Предпочитаха стоки с доказано качество. На същото бяха научили и единствения си син, който беше студент в друг град и с нетърпение очакваха да се върне по празниците… Петрова обиколи и щандовете с промоции. Зачуди се как един хляб може да се продава на смешно ниската цена от 72 стотинки, намален с 28 процента и всъщност какво толкова имаше значение дали струва 1 лев или 72 стотинки? Разликата ѝ се стори незначителна.
Помота се и около щанда за козметика, от който си избра кеч балсам, мокри кърпи и пакетче тампони за грим. В зоната на захарните изделия се спря пред кутия бонбони „Рафаело”, но реши, че 14 лева е прекалено висока цена за лакомството и не посегна към тях. Предпочете обикновените български бонбони „Черноморец”, които всички вкъщи много обичаха…
На фона на „Джингъл белс” и други коледни песни обиколи почти навсякъде, вследствие на което количката се попрепълни, но Петрова не се притесняваше, все пак беше с колата си и носенето не представляваше никакъв проблем. Най-подир на касата тя премяташе на ум неща, опасявайки се да не е пропуснала нещо важно… Но какво пък, и утре е ден, би могла да дойде отново.
Звън на разпилени стотинки я извади от унеса ѝ. Двама малчугани, застанали на касата пред нея, изсипаха куп дребни стотинки на плота.
– Какво правите, деца! – ахна продавачката, започвайки да брои монетите.
Едва сега Петрова се загледа в двете момченца на възраст неповече от 7-8 години! И двете бяха стиснали в ръцете си по един хляб – от този, промоционалния, по 72 стотинки – нарязан на филии бял български хляб в прозрачна опаковка! Сметката на дисплея на касата сочеше сумата – 1.44 лв. и децата бяха изсипали от шепите си точно толкова – един лев и четирийсет и четири стотинки!
Жената гледаше смаяно – деца, облечени с вехти шушлякови якета, без шапки, запъхтени, личеше, че са тичали в студа… Приличаха си, сигурно бяха братчета… Деца, които за Коледа купуваха хляб!
– Точно са! – каза касиерката, подавайки им бележката за платената сума.
Малчуганите нетърпеливо побягнаха навън, гушнали хлябовете в скута си…
© Надежда Радева
