ЕДНА СТРАНИЦА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ХАЙКУ РЕЧНИК – статия на Димитър Анакиев

или как българската култура отрича политическите лозунги

ВЪВЕДЕНИЕ

Текстът, който следва, е предназначен за по-широка аудитория, затова няма да обяснявам основните термини: „кидай“, „киго“ и „ключова дума“, които в японските хайку речници са носители на речниковата организация.

Тъй като в Япония има и „речник на хайку картини“, ще добавя два примера за хайку картини по темата „религия“ към моето терминологично разглеждане, така че читателят да усети този вид методология и да потвърдя заключенията на терминологичния раздел.

снимка 1

снимка 2

Важно е да се подчертае: хайку речникът е продукт на майсторска хайку практика и нейното потвърждение – крайната точка и крайната граница на култивирането на хайку от автора.

Хайку речникът не е някакво абстрактно съображение, нито академична културна теория. Така че, моля да ме извините, че цитирам собствените си хайку – защото те са основата на речника. Няма как да бъде иначе, речникът е продукт на индивидуално авторство и съществува само като такъв.

*

Това, което днес се нарича “Японски хайку речник (сайджики)”, не е нищо друго освен речника на Такахама Киоши. Следователно – няма “общ речник” (който нашите невежи любители на хайку биха копирали). Хайку речникът задължително съдържа мирогледа на автора. В допълнение към речника на Киоши, в Япония има много други речници, например речника на Тота Канеко, Баня Нацуиши и др. На практика всеки известен хайку майстор има свой собствен речник. Създаването на национален хайку речник на нация, чиито традиции се различават от японските, означава да започнем от нулата.

*

В този смисъл за ориентация ми послужи „Хайку речникът на племето Кума” на Хошинага Фумио. Той съдържа 50 ключови думи-концепции от културата на Кума. Концепциите са взети и илюстрирани от хайку на поетичния кръг на Хошинага след 50 години съществуване. Смятам, че 50 ключови понятия са достатъчна основа за национален речник на нация, която пише хайку от 50 години. Такъв е случаят с българското хайку.

С българския хайку речник се занимавам през последните 6-7 години и до момента съм подбрал и илюстрирал 17 теми.

Когато достигна цифрата от 25 теми, смятам, че речникът ще може да бъде издаден като “работа в процес”, като първа стъпка към българския национален хайку речник. Този речник се основава на 40-годишното ми писане и изучаване на хайку, както и на хайку антологията “Човек”, която събира 50 години българско хайку.

Представям тук една тема от речника – религията – защото е много социално актуална.
Благодарение на разпространението на хайку поезията, хайку е идеално средство за вникване в определена култура.

Темата винаги е представена с кратко, но точно обяснение и е илюстрирана с най-добрите, най-представителните хайку за темата.

ТЕМА 1: РЕЛИГИЯ

(Голгота, Армагедон, оброк, жертвоприношение, жертвоготовност, мандала, Мусаллах, ореол, църква)

Българската религия, погледната през призмата на културата, представя една много сложна картина, доминирана от анимизма. В хайкуто на Анна Димитрова виждаме старобългарската идея за течно жертвоприношение. От византийските паметници знаем, че хан Омуртаг е принасял в жертва вино. Освен вино се принасят в жертва вода, мляко и по изключение кръв. Олтарът с жертвена течност “шарапташ” – капище (снимка 1) е имал канали, разположени в кръг, така че жертвената течност символично да обхваща света. „Каменният братовчед“ от моето хайку се отнася на оброчището (снимка 2) от моето село, вероятно от тракийски произход.

И трите монотеистични религии (християнство, ислям и будизъм) номинално присъстват в българското хайку, но са идеологически опосредствани от анимистичен мироглед. В хайкуто на Людмила Христова светецът е бухал, а в хайкуто на Димитър Стефанов Христос и пеперуда са приравнени.

*
капка роса
на върха на стрък трева
жертвоприношение
Анна Димитрова

*
Пътят към бога¹,
където тигровата
котка подрема.
Димитър Анакиев

¹Мусалла (арб.) “Пътят към бога”. Най-високият връх в България и на Балканите (2925,4 м)

*
пълнолуние
бухалът на църквата
с ореол
Людмила Христова

*
Планински път.
Моят каменен братовчед²
в сенките.
Димитър Анакиев

²Оброк или оброчище (антропоморфна ритуална фигура от старобългарската религия, най-вероятно тракийско).

*
Пеперуда
прикована с карфица –
нова Голгота.
Димитър Стефанов

*
Армагедон –
Сняг падна върху сухите
дърва пред къщата.
Димитър Анакиев

*
мандала –
концентрични кръгове
на мишена
Габриела Цанева

*
Ледено хоро.
Жертвоготовност
дразни врабчетата.
Димитър Анакиев

*

Още в предговора на антологията “Човек” написах, че анимизмът е водещата идеология на българското хайку. Монотеистичните религии, наложени от гърци и турци, са чужди на българската култура. Ако към картината на българската култура, създавана от хайку, добавим религиозните нагласи на Ботев и други български поети, става ясно, че лозунги като „Българите са християни” имат политическо естество и нямат потвърждение в българската култура.

Накрая добавям две хайку, които формално не са религиозни (те не тематизират религията), но изразените идеи ясно изразяват анимистичен възглед за света:

*
Откъде си, премръзнала птицо,
че ме гледаш
с очите на мама?
Иван Методиев

*
пролет
песента на коса
сепна глухарчето
Мартин Христов

В хайкуто на Иван Методиев виждаме, че косът спокойно би могъл да му бъде майка, т.е. самият той син на птица, а в хайкуто на Мартин Христова глухарчето е персонифицирано.

Димитър Анакиев