ЕДНА СТРАНИЦА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ХАЙКУ РЕЧНИК – 2 – статия на Димитър Анакиев
ТЕМА 2: ВОЙНА
Хайку е уникална поетична форма, чрез която говори “голямата душа на народа”, а “хайку речникът” е инструмент за дълбоко разбиране на националната култура.
Войната е една от най-важните теми в българския хайку речник по две причини. Първата причина е, че „войната” е универсален феномен, иманентен за човечеството, а втората причина е, че войната е тема, която до голяма степен определя българите като нация.
Вероятно е трудно да се намери народ в целия свят, който да е водил повече войни през своята история от българите и за който войната да е основно занимание и основен стопански отрасъл през голяма част от историята им.
Дори един бегъл преглед на българската военна история показва плашеща картина: войни срещу Китайската империя (като част от хунския съюз), войни срещу Персийската империя, войни срещу различни каганати (хазарски, аварски…), войни в Италия и Германия, войни срещу славянската Великоморавска империя, хилядолетните войни срещу Византия – най-силната военна сила на своето време, войната срещу Арабския халифат, войната срещу Латинската империя, войната срещу османците.
По време на османското владичество българите имат право да носят оръжие като „военни поданици” (“войнуци”). А в съвременната история войни срещу съюзнически съседи, войни срещу Руската империя (Добруджа и Македония), срещу Британската империя и Франция (Македония) и накрая срещу Третия райх (OF), окупацията на Клагенфурт и навлизането на български части във Виена.
Не знам друга държава в света, която може да изготви такъв списък. Интересно как се отразяват тези събития на колективното съзнание на българските хайку поети?
Интересно е да се сравни писането на български хайку автори на тема “война” с това на хайку поети от други култури.
*
ВОЙНА (фронт, кърв, фронтова линия, местообитание, хибридна война, биене, знаме, злодей, сграда, война, бежанец, сродник, минско поле, стрела, куршум, враг)
*
Мъж на фронта.
Косите на украинката
останаха непогалени.
Едвин Сугарев
*
фронтова линия
размяна на поздрави
с летяща смърт
Ана Стоянова
*
мартеница –
кръв
върху снега на Украйна
Габриела Цанева
*
Руснаците нахлуват –
степният пор загуби
местообитание.
Димитър Анакиев
*
Непрекъснато
от ефира идват думи
тежки като вериги.
Димитър Анакиев
*
Ако Варна стане
част от Одеса, ще се бия ли?
Тъга, голяма колкото Черно море …
Венелина Петкова
*
жълто синя река
с притоци
от цял свят
Анна Димитрова
*
Замаяно момче
Суграшица в клепачите
плахият сън прогонва
Станислава Ганчева
*
не е военна база
не е военно училище
пететажен пост-соц блок
Мая Данова
*
Небето плаче!
Земята стене!
Черно пророчество: война!
Венци Маринов
*
Руско сияние
като въздух и слънце
за всяко живо същество
Виолета Цолова
*
бежански стъпки
животът дотук побран
в торба на рамо
Стоянка Боянова
*
взор към звездите
мъж загубил близките
в последната война
Минко Танев
*
миниран залив
делфините намират
път от светлина
Минко Танев
*
Стрела да метнем
сърцето на водача
да оживее.
Елена Диварова
*
печатарски букви – сребърен куршум
Здравко Каракехайов
*
Дадох им съвет.
Милите византийци
дават ми урок.
Димитър Стефанов
Краткият отговор на горните въпроси би бил следният: ключовите думи, предлагани от хайку на българските поети, са разнообразни и богати, така че обхващат темата в нейната широта.
Освен това много ключови думи на български поети имат и историческа дълбочина (например Димитър Стефанов вместо „врагове“ казва „византийци“, а Елена Диварова използва като оръжие – стрела).
Явно е стиловото разнообразие на българските поети, а мотивите са изключително оригинални.
Димитър Анакиев
