СТУДЕН ДУШ – афоризми на Пламен Георгиев

*
Осъдиха ни за тежка телесна повреда, счупихме гръбнака на престъпността.

*
По Адамово време по смокиновите листа посрещаха, а по акъла изпращаха.

*
Напоследък и джунглата се оплака, че вече дори нейните закони за съжаление не се спазват.

*
Окаляха ни, после ни пуснаха студен душ.

*
Слепите любови свършиха, останаха само тези с алчни погледи.

*
Гледайки хората, като че ли Земята повече се извърта, отколкото да се се върти.

*
И безпътните днес са задължени да си купуват винетка.

*
Който го е грижа за глобалното затопляне, загряваше бавно.

*
Как да говориш зад гърба на безгръбначните.

*
Безсолни шеги ползват не само диетиците.

*
Не бе мазохист, но обичаше да го бие парата.

*
Арестуваха го за носене на оръжие, защото умът му беше като бръснач.

*
И някои дървени глави също могат да имат железни нерви.

*
Когато сочиш някого с един пръст, обикновено за челото ти остават два.

*
Лошо е когато тези, които търсят на работата мекото взимат твърда заплата .

*
Когато е горещо отиваш на море, а не да ковеш желязо.

*
Апетитът идва с яденето и си тръгва с килограмите.

*
Когато мизерията е голяма – дори и вълкът в овчи кожи оголява.

*
Един съвет на кукувото лято – заключвайте си гнездата.

*
На избори купуват вече и гласа на безгласната буква.

*
Само лъжливото овчарче още не е съдено за лъжесвидетелстване.

*
Обирах калая, но ме хванаха.

*
Свалям му шапка, а после я протягам за милостиня.

*
Тишината лекува – казваха тези, които бяха тиха вода.

*
Извинен съм, защото си убивам времето при самоотбрана.

*
Не ме съдете, дори земята се върти, казала фурнаджийската лопата.

*
Шито с бели конци, но вървеше, защото това беше бялото знаме, което развяхме.

*
Ям попарата, а дори с удоволствие я споделям с ближния.

*
Докато народът ни продължава да се държи като стадо, дотогава ще треперим по Великден.

*
Възнагражденията на строителите у нас винаги се бавят, за разлика от парите на рушителите.

*
Много обичаме оригамите, всеки гледа да свие по нещо.

*
Тя земята се върти, а какво остава за хората.

*
Днес най-вече на Темида не й мига окото.

*
За мнозина е не бели пари, а жълти стотинки за черни дни.

*
Понякога болен носи здрав, и то под две мишници.

*
Оголяхме, за радост на нудистите.

*
Сега ни е паднало да паднем от Луната.

*
Някои се доста разсеяни, затова губят почва под краката.

*
Вместо да изкоренява престъпността, властта скубе… народа!

*
Само една дата плаши надутите като пуяци и това е четвърти юли.

*
Как да излезем на прав път, когато всеки гледа да свие… нещо?

*
Обикновено на всички ни върви по мед и масло само на закуска.

*
До девето коляно се уреждат не само стоножките.

*
Оказа се, че най-трудно се обезличава двуличник.

*
Удрят ни по джоба, все пак добре е, че не ни ритат по него.

*
Работата стана дебела, за разлика от безработицата, която е винаги фина.

*
Не съм чул един сребролюбец да е изневерил на любовта си.

Пламен Георгиев