СВЕТИЛНИК В ЛИТЕРАТУРНИЯ ЖИВОТ НА РУСЕ – статия на Крум Гергицов
Литературен клуб „Любен Каравелов“ при Възрожденско читалище „Зора – 1866“ – Русе на 70 години
Възрожденско читалище „Зора“ в Русе с историческото си битие остава в здравите корени на нашето Възраждане, защото от стаите на това читалище започва творческия и революционен път на плеяда революционни и творчески личности на България.
Атмосферата му от средата на 19-ти век е описана в най-българската книга на Захарий Стоянов „Записки по българските въстания“. Затова след Освобождението и след това, та и до наши дни, дейността и духовната атмосфера на читалище “Зора” носи отгласа на тези корени.
*
Литературният клуб към читалището здраво и неотменно поддържа вече 70 години славните духовни традиции на това възрожденско средище и чувства приятното задължение да ги продължава в техния съвременен формат като присъствие в литературния живот на Русе. Той устоя на различните промени в обществения ни живот и в момента е единственият литературен клуб в града, който продължава да съществува като форма на някогашните литературни клубове.
Разбира се, с променена атмосфера, с променена рефлексия към социалните явления.
Различни личности са ръководили този клуб, различни почерци на автори са оформяли неговото развитие, но това различие винаги е имало общ обединителен център – членовете на клуба са създавали литература, здраво стъпила на земята, но същевременно и с висок полет на мисълта, на изживяванията, на изявената гражданска позиция и на интелектуалното мислене. Така между здравата традиция и модерния стилистичен почерк клубът развива своята творческа дейност днес.
*
Той се създава през септември 1955 г., като първи негов ръководител е известният български писател Серафим Северняк, който по това време живее в Русе. Една година по-късно ръководството се поема от друг известен автор – Климент Цачев. В периода 1958-1959 г. ръководството се възлага на младия писател Атанас Ценев, който след години израства до известен автор на проза, сценарии за филми, журналист.
След известно прекъсване и затихване на функциите на клуба през 70-те години, от началото на 80-те до края им ръководител е известният музикален и литературен критик, преводач и публицист Огнян Стамболиев.
От есента на 1992 г. до сега – цели 33 години – клубът се ръководи от Крум Гергицов – театровед, театрален и литературен критик,дългогодишен драматург на Русенския драматичен театър.
*
Вечерите в това русенско литературно средище са чувствани като един оазис, като едно желано уединение за членовете му от врявата на деня, от изострените конфликти на времето. Те са били изпълнение с вдъхновени разговори за литературата, с проникновени анализи на четените и разглеждани творби. Затова и след промяната през 1989 г. много от неговите автори смело излязоха на литературния „пазар“ и издадоха свои книги в различен литературен жанр.
Така с времето авторите от литературния клуб „Любен Каравелов“ се включиха в атмосферата на цялостния литературен живот не само на Русе, но и въобще на страната: те участват в различни литературни фестивали от национален и местен характер, където печелят награди, те участват в цялостния културен живот на града, а премиерите на книгите им се превръщат в духовен празник не само за читалището, но и за културната атмосфера на града.
Никой от тези хора не съм чувал с повишено самочувствие да се нарекат „писатели“, дори „поети“, но те създават творби с изблика на цялата си душа, като творят една искрена и вълнуваща литература. За тях писането на слова е духовна жизнена необходимост, изблик на вълнуващите ги мисли за времето, са света около нас.
*
Плод на дългогодишното съществуване на Клуба са издадените сборници с творби на авторите през годините: „Изречено във времето“ /2008/ – в чест на 50-годишнината на Клуба, „Достолепие на словото“ /2014/, „Изписани слова на Дунава“/2020/, „Бликнали поетични откровения“/2024/ – сборник, специално посветен на 70-годишнината на клуба. Така с годините чрез тези сборници се създаде своеобразен летопис на историята на Клуба.
*
Много личности са започвали своя творчески пък именно в Литературния клуб „Любен Каравелов“ – тук те са получавали своите първи оценки за написаното, тук е израствал техния талант да творят поезия, белетристика, сатира, публицистика. Много от тях израснаха до значими автори не само в границите на русенската литература, но и на националната ни съвременна литература.
Бих посочил имената на Дора Янева-Медникарова, Ана Димитрова, Емилия Василева, Минчо Чинаров, Цветан М.Тодоров, Красимир Манев, Валя Цветкова, Димитър Бойновски, Стоян Коев, Елка Бенева, Любомир Раев, Райна Преславска и още много други. Това са имена на ветераните, а в днешната дейност на клуба се налагат нови млади творци, които продължават славните традиции на клуба – Надежда Радева, Здравка Христова, Михаела Грамен, Адриан Василев, Милена Азманова, Веселка Кюкова, Павлина Кирилова, Юлия Рашева и др.
Една литература не се състои само от гении. Тяхното творчество се подхранва или обкръжава от изявите на „простосмъртни“, по-обикновени поети, белетристи и други литературни труженици. Със своето дълбоко искрено, изстрадано и талантливо творчество тези „труженици“ подхранват темелите на голямата литература, на развитието й като процеси, като художествено явление. Авторите от Литературния клуб „Любен Каравелов“ при читалище „Зора“ са част от тези здрави темели на съвременната ни българска литература.
Крум Гергицов, художествен ръководител на Клуба
