СВЕТЛАТА ПЪТЕКА НА БЛАГОДЕНСТВИЕТО – разказ на Цонка Великова
Дни преди празника на богинята Лакшми – Дивали /означава пътека от светлина/, Делхи беше обзет от празнично оживление. И понеже се счита, че всяка придобита преди празника нова вещ носи късмет и обновление на дома и на обитателите му, пазаруването беше в разгара си.
Късно подир обед, в деня на празника, по фасадите и оградите на жилищните сгради блеснаха разноцветни електрически крушки. А от тротоарите – през дворните врати, до стълбищата и входовете на домовете – от двете страни на пътеките затрептяха пламъчетата на многобройни свещи, поставени в миниатюрни керамични купички. Според вярванията те очертаваха светлата пътека, по която Лакшми, една от най–почитаните богини в Индия, да стигне до дома, за да го благослови. Да донесе на обитателите му просперитет, щастие и благоденствие.
Когато се стъмни, от светлините на лампите и свещите Делхи наподобяваше огромно коледно дърво. Обичайно задръстените до краен предел улици опустяха. Градът притихна. Хората очакваха по домовете си идването на богинята. Излязохме, за да придобием непосредствени впечатления от този непознат за нас празник. Обзети от очарованието му, не бяхме готови за потресаващата реалност, с която неочаквано се сблъскахме.
*
На една улица, встрани от тротоара, направо на земята, между четири забити колчета, седяха мъж и жена. За върховете на колчетата, ограждащи около един квадратен метър, беше завързан някакъв приличащ на парцал плат. Към колчетата пресичащи тротоара запалени свещи, очертаваха светлата пътека, която да доведе Лакшми и до техния импровизиран дом. Тези бездомници също я очакваха да получат от нея благословия за благоденствие. За коя ли поредна година…
Мъжът и жената най-вероятно бяха далити, т.е. „недосегаеми“. Те са около 20% от населението на Индия. Обикновено се раждат и умират на улицата. И понеже попадат извън вековно непоклатимата четиристепенната индийска кастова система, социалният им статус е труднопреодолим.
Индийците считат участта на „недосегаемите“ за наказание заради поведението им в предишен живот. Затова е грях да бъдат докосвани. За тях са били недостъпни храмовете, училищата, общественият транспорт, дори тротоарите. Не се позволявало да бъдат кремирани. Отреждана им е само най-мръсната и непривлекателна работа. В някои региони на Индия „недосегаемите“ не могат да вземат вода от обществени кладенци, защото ще я замърсят, след което никой друг да бива да я ползва.
„Недосегаемите“ безропотно са приемали унизителната си участ. Но днес те имат свои организации, които се борят за социална равнопоставеност, за право на образование, достоен труд и човешко отношение. И постигат значителни резултати.
Но дали в онзи далечен октомврийски ден на 1987 г. Лакшми е посетила „дома“ на мъжа и жената под мръсния плат?
И дали им е донесла по-благополучен живот? Надявам се!
Обаче горчилката, която ни отне цялата празничност на деня остана.
Цонка Великова
