СВЕТЛИНА – поезия на Надежда Бонева

СВЕТЛИНА

Макар че притъмняваше,
бе светло
от пеещи щурци
и леещи се думи,
и ромон на вода,
прииждаща от някога,
вода пречистваща,
защото идва
от началото,
от извора.

Макар че притъмняваше,
бе светло
като ден,
заченат във утробата
на лятото.
Бе светло
като ден
от пеещи щурци
и падащи звезди,
от леещи се думи.
Светлината прииждаше
от детството.

ЗАВЕЩАНИЕ

След мене
да остане искам
не парещата болка
от човека,
непоискал да лети,
а радостта
от синевата на небето.

След мене
да останат
искам
не бездните в сърцето –
огледало на предателството
и страха,
а светлината
на изгряващото утро
след несъмващите нощи.

Като Франсоа Вийон
искам да оставя в стихове,
гневни и задъхани,
обрулени от ветрове
и милосърдие
въпреки омразата,
сърцето си,
оцеляло от куршумите на времето.

БЪЛГАРИЯ

Оттук, от рая на земята,
с изобилието на един сезон,
където всичко е пари,
аз мисля за България,
където всичко се измерва
със любов,
според закона на предците ни.

Аз мисля за България,
която в лавата на вековете оцеляла,
дочака кладата на нашето
безвремие,
за тялото й, разпнато на кръст
от хули, мерзост и безверие,
аз мисля
с обич и доверие.
Любов ни трябва,
за болката в ръцете ни,
изтръпнали от чакане,
за болката в гледците ни,
пронизвани от мълнии,
за болката в сърцата ни,
когато стрелят в свободата…

Калифорния, 1994

ПЪТУВАНЕ КЪМ ТЕБ С НЕЖНОСТТА НА УТРОТО

След дълга
и безсънна нощ
идва прозрението:
човек се ражда,
за да даде любов
и познае
нежността на утрото
в ръцете,
които прегръщат
безкрайността
в мига.

КАТО РАЗЛИСТЕН КЕСТЕН

В спиралата от падащи звезди,
с цвят на люляци измислени,
е кратък пътят ми към теб,
ако в утрото
като кестени разлистено
го измина боса по снега,
със слънцето,
останало от лятото.
Сърцето ми ще бъде
цвят на кестен, зелен, разлистен,
подпрял със клоните небето.

С НЕЖНОСТТА НА ИЗГРЯВАЩО УТРО

Не съм забравила,
че има смърт
край нас и в нас,
и страха от неизвестното
в отвъдното.
Но има и надежда,
която ни събужда
с благодарност
за светлината във очите,
за всяка капка дъжд,
след който семената стават
като гълъби пияни,
пронизали със порива светкавица,
за всеки кълн, във лавата поникнал,
изправен срещу вятъра,
за ръцете, които с нежността
на изгряващото утро
благославят
полета ни към небето.

© Надежда Бонева

Всички текстове в памет на д-р Надежда Бонева са подготвени и подбрани от Иванка Янкова