ИЯ КИВА ПРЕДСТАВЯ “СВИДЕТЕЛ НА БЕЗИМЕННОСТ” – редакционен анонс
ЗА КНИГАТА
“Свидетел на безименност” е първата стихосбирка на украинската поетеса Ия Кива, преведена на български език. Представена в рамките на “Панаира на книгата” от бургаското издателство “Знаци” в началото на м. декември 2022 г., на 9 февруари, 19:30 ч. в клуб “Грамофон” ще бъде нейната премиера. Зрителите ще имат възможност да чуят стихове в изпълнение на тяхната авторка и да получат автограф.
След поредица от статии и публикации, в които представихме някои от най-знаковите имена на класическата украинска литература и живопис, като Тарас Шевченко, Леся Украинка, както и по-късния Остап Вишня, след картините от изложбата на младата художничка Тамара Турлюн, вече можем да споделим с читателите и словото на младата украинска литература чрез стихосбирката на Ия Кива.
*
“Безмилостни, жестоки стихове, които не спестяват нищо – нито масовите убийства, нито изнасилените жертви, нито сълзите на майките, нито гневът на невинните. Корав език, на места цинично-вулгарен, но жив. Стилистична образност, която гради и руши цели семантични светове едновременно чрез точно подбрани термини и многопластов изказ, който не губи нищо в превода. Напротив – запазва и разширява богатството и пластичната виртуозност на един брилянтен поетически талант”
Нели Лишковска
“Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние”
Денис Олегов, преводач на “Свидетели на
ЗА ИЯ КИВА
Украинската поетеса Ия Кива е родена през 1984 г. в Донецк. Заради руско-украинската война се премества първо в Киев през 2014 г., а след това през 2022 г. в Лвов.
Преводач и редактор е на детски книги по проекта „Пижамна библиотека“.
Автор е на стихосбирките „По-далеч от рая“ (2018) и „Първата страница на зимата“ (2019), както и на сборника „Ще се събудим други“ (интервюта с беларуски писатели).
Стипендиантка на проекта на министъра на културата на Полша Gaude Polonia, програмите на Дартмудския колеж и Documenting Ukraine. Участвала е в поетични фестивали в Украйна, Беларус, Полша, Белгия, Финландия, САЩ, Германия, Естония, Латвия и Гърция. Стиховете й са превеждани на 30 езика.
“Свидетел на безименност” е първият ѝ преводен самостоятелен сборник. В момента се готви и издаването на самостоятелна книга на Ия Кива в Полша.
Денис Олегов, преводач
ПОЕЗИЯ НА ИЯ КИВА
Представяме на нашите читатели две от стихотворенията на поетесата, включени в стихосбирката „Свидетел на безименност“:
*
Радостта на нощта отнасяща надалеч подплатата на лилавата рокля
като опашка на голямо животно, превръщайки се в сън
става реч, в която всички звуци са смешни,
на любовта не й трябва дълъг разговор.
Така, отлепяйки се от пръстите, восъкът става измислица
на новия ден, завиващ думите в сянка от хартия,
върху която в трепета на пръстите избива небесният огън
който някога е бил началото на всяко движение
Но светлината се изплъзва под грохота с парчетата на отраженията
във въображението като множество текстове, разхвърляни
от вятъра на съмнението по повърхността на мисълта, като езеро от здрач,
в който дървото и мъглата се сливат в бавен танц.
Само фенерът на сънищата остава свидетел на безименността,
сляп като водата, никога не отваряща своя куфар,
в който фотоалбумите на историите сивеят, набирайки прозрачност,
с която цветята говорят как се изгубили себе си.
Така паметта, повдигнала се на пръсти, гледа в прозореца на първата къща,
виждайки се голяма, а после все по-малка и по-малка,
и конецът, освобождавайки се от тесните обятия на иглата,
минава на ситен ход, като в детски език.
Отразена светлина.
*
ябълката на добропорядъчността плодоноси със стволове
пили дните на седмицата на порцеланови фигурки на доброто и злото
ако правилно изберем осветлението – танцът на луната се забързва
и кучешкият лай звучи като гладна песен на освобождението
о мойсей разкажи ни за живота обикновен и празен
вържи ни с веригата на грижата за благото на света и града
порази ни с ум като със семе на живовляк
и ние ще цъфтим като трънливия храст на цариградското грозде
и ще поглъщаме отразената светлина на слънцето
мекото след мекото на плода докато не ослепеем
а вътре в тъмнината ние ще отрежем езика на милосърдието
както отрязват етикета от носената шуба
и с пирони ще заковем този който наруши мълчанието
а сега от костицата на страха ще извлечем чувството за победа
и в грубо сковани щайги ще откараме насилието
като зрели ябълки на пазара на нашите кошмари
реколтата е време свято
и ние го почитаме както умеем
този мъртъв час на нашето равенство
така че бий по-силно бий камбаната на невъзможността
за да станеш свещен орган и светла музика
бий я всеки път
когато почувстваш киселия вкус на ябълки в устата
като собствения си глас зад края на планината
разнеси този звън като зараза от лъжливи движения
върху дъската о която тебеширът съкрушава тъмата
а когато на ръцете разцъфнат розите на скръбта
положи ги в огъня на праведната жертвеност
като в земята спасеното тяло
нашата реколта ще изядем без теб
Ия Кива
*
А ето стихотворението, чрез което я открива преводачът ѝ на български език Денис Олегов:
Най-странното, което се прояви във времето за тези шест години, –
това са сънищата за войната разрушаващи
всички свидетелства
това беше така мръсно
че сапунът на въображението просто не се пени
и ние го складираме по ъглите на спомените
за да го сменим, когато земеделците възкръснат
така порязват детската бузка на реалността с ножчето на кошмара –
и кръвта изтича в теб,
запълвайки бъдещето като ръждива вана
и във водата, оплодена с духа на забвението
започват да звучат моите изтрили се имена
аз съм фуста с мътно лице и с мазна забрадка
бягаща по келоидния белег на железопътната линия
в препълненото с човешка воня пространство
завиващо се в ръчно свитата цигара на вагона
аз съм войниче в казармата затрупана
със сняг като повървя смесена с бинтове
и няма кой да ми каже че отдавна сме вбити от смъртта
на първия-втори в не първия-втори слой на чернозема
и не можем оттам да се събудим
аз съм човек който влакът затяга
в примката на дима в задушния концлагер
и докато дишам виждам как джуджето танцува
смъртта ми на култа и на патерица
аз съм земя засята с прорезни очи
и от тази земя има толкова много врати на дланите
че с лъжа всеки път ме водят на клане
и когато водата ми залива гърлото
аз се уча да отварям устата й без език
редакционна статия
източници:
фейсбук страница и събития на Денис Олегов
издателство ИК “Знаци”
