Етикет: Федерико Гарсия Лорка

Федерико Гарсия Лорка | Уикипедия

Федерико Гарсия Лорка е роден във Фуенте Вакерос, Гранада (Андалусия) на 05.06.1899 г. и разстрелян на 19.08.1936 г. Той е най-печално известната жертва на Испанската Гражданска война. През 1919 г. Лорка отива в Мадрид, където остава през следващите петнайсет години. Напуска университета, за да се посвети изцяло на своето изкуство. През този период Лорка става част от групата испански писатели, художници, музиканти и други хора на изкуството, известна като „Поколение 27“, включваща Салвадор Дали и Луис Бунюел, които увличат младия поет в сюрреализма. В ранните етапи от творчеството си с групата са били близки също и Пабло Неруда, Висенте Уидобро и Хорхе Луис Борхес. През 1928 г. излиза „Цигански балади“, която веднага донася на Лорка широка известност и претърпява седем издания през оставащите осем години от живота му. Лорка е и художник, виртуозен пианист, китарист и композитор. Поезията и пиесите му комбинират елементи от андалузкия фолклор със сложни и често сюрреалистични поетични техники, в разрез с всички социални и образователни бариери. Счита се, че той е успял в създаването на жизнеспособeн поетичeн стил за сцената, превъзхождащ работите на неговите съвременници Йейтс, Елиот и Клодел. Автор е на поетичните сборници: “Impresiones y paisajes” (Впечатления и пейзажи, 1918), “Libro de poemas” (Книга със стихове, 1921), “Poema del cante jondo” (Стихове за канте хондо, 1921), “Oda a Salvador Dalí” (Ода за Салвадор Дали, 1926), “Romancero gitano” (Цигански романси, 1928), “Poeta en Nueva York” (Поетът в Ню Йорк, 1930), “Llanto por Ignacio Sánchez Mejías” (Плач по Игнасио Санчес Мехиас, 1935), “Diván del Tamarit” (Диван Тамарит, 1936), “Sonetos del amor oscuro” (Сонети за смутната любов, 1936); и пиесите: “Mariana Pineda” (Мариана Пинеда, 1927), “La zapatera prodigiosa” (Прекрасната обущарка, 1930), “El público” (Публиката, 1930), “Así que pasen cinco años” (Пет години по-късно, 1930), “Amor de don Perlimplín con Belisa en su jardín” (Любовта на дон Перлимплин, 1933), “Bodas de sangre” (Кървава сватба, 1933), “Yerma” (Йерма, 1934), “Doña Rosita la soltera o el lenguaje de las flores” (Доня Росита или Езикът на цветята, 1935), “Retablillo de Don Cristóbal” (Шутът на дон Кристобал, 1935), “La casa de Bernarda Alba” (Домът на Бернарда Алба, 1936). Представен в брой 3/2022 на сп. “Картини с думи и багри” в рубриките “Незаглъхващи гласове” и “Паметта на изкуството” със свои стихотворения и картини.