Етикет: Йосиф Петров

Йосиф Петров | Уикипедия

Йосиф Петров е роден е на 14.05.1909 г. в с. Чирен, Врачанско. Завършва механотехническо училище в София. През 1931 г. за­вършва Школата за запасни офицери в София. От 1936 до 1940 г. следва „Консулство и дипломация“ в Сво­бод­ния университет в София. В периода 1942–1943 г. Йосиф Петров е Хумболтов стипендиант в Гер­ма­ния. Първата си стихосбирка „Род­на земя“ издава през 1939 г. Следват „Под развети знамена“ (1944), „Селски и вой­нишки хуморески“ (1945), „Босилкова китка“ (1946), „Оранжева земя“ (1947), „Чо­рапът се разплита“ – комедия (1948). По време на унгарските събития през 1956 г., заедно с други интелектуалци, е арестуван и изпратен в комунистическия концлагер Персин край село Белене. От 1948 до 1990 г. той тво­ри, но не издава нищо. След промяната през 1989 г. излиза стихосбирката му „Вик от каторгата”, всички стихотворения от която са написани и наизустени от автора им в каторгата Белене. През 1990 г. е избран за депутат от квотата на СДС и като най-възрастен народен представител председателства откриването на VII Велико народно събрание на Република България. През 1991–1993 г. издателство „Звезди“ издава още три негови сти­хосбирки – „Разпилени пъстроцветия“ (лирика), „Смях и жлъч“ (хумор и сатира) и „Ти ли ме повика, мое родно се­ло“. През 1999 г. се появява книжката „Дека­ме­рон­ки като бонбонки“, а през 2000 г. – „Избрано“ – най-доброто пуб­ли­ку­ва­но и непубликувано. През 2003 г. , отново изд. „Звезди“ публикува книгата със социална и гражданска поезия „Добър ден, народе мой“ – последната стихосбирка на Йосиф Петров. За своята обществена и литературна дейност Йосиф Петров получава орден „Стара планина“ I степен и е удостоен със званието „Почетен гражданин на София“. Умира на 16 октомври 2004 г. в София. Представен в рубриката „На фокус“ в списание „Картини с думи и багри“ брой 2/2019.