Етикет: Льоринц Сабо

Льоринц Сабо

Льоринц Сабо (1900 – 1957) е един от най-значителните унгарски поети от поколението след Ендре Ади. Той смесва жанровете, стремейки се да доближи поетическото слово до живата реч. Издига в култ красотата и мига от всекидневния живот. Работи като журналист. Основава в. „Пандора“ и е негов редактор. Разочарованията му го довеждат до отчаяние и самотност, но душевните му страдания дават богати плодове. Сабо е автор на голям брой стихосбирки. Сред най-значителните от тях се нареждат „Песента на щурците“ и „Двадесет и шестата година“, съдържаща 120 сонета, написана в памет на голямата му любов. На български език е издадена книга с негови стихове, озаглавена „Фортисимото на щуреца“.Лириката му е преведена на 14 езика. Блестящ преводач, претворил на родния си език сонетите на Шекспир, поезията на Гьоте, Вийон, Бодлер, Омар Хаям и др. Сабо е носител е на наградите „Атила Йожеф“ и „Кошут“. Представен в бр. 2/2026 на сп. “Картини с думи и багри” в рубриката “Във фокуса ни”, “Творчество: изкуството на превода” в превод на Иванка Павлова.