Етикет: Николай Гюлев

Николай Гюлев

Николай Гюлев е роден през 1942 г. в Гюмюрджина, дн. Гърция. Детството му минава в с. Резбарци, Кърджалийска област. По-късно завършва специалността Журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист в централни и местни издания. Автор на 13 стихосбирки: “Някъде във нас е светлината” /1970/, “Пръст и вода” /1975/, “В часа на отлива” /1980/, “Небесен огън” /1986/, “Вторият живот” /1998/, “Голямото щракане”, /1998/, “Житие на един смешен и грешен раб божий” /1998/, “Отпивам мига” /1999 /, “Лятна есен” /1999/, “Безпределност” /2000/, “Убежище” /2001/, “Животът удря и животът гали” /2002/, “И земен, и небесен!” /2008/, “И все пак” /2014/. Негови стихове са превеждани на унгарски, руски, турски и молдовски език. Носител е на национална литературна награда от Яворовите дни в Поморие. Превеждал е руски поети и писатели, както и романа “Носач на вода” на латвийската писателка Илзе Индране. От 1970 г. живее в Пловдив, член е на Дружеството на писателите в града. Ето какво споделя поетесата Милена Стоянова за него: “Когато го срещнах през 2000 г., вече беше художествен ръководител на литературно студио “Младост”. В негово лице за първи път имах възможност да видя на живо български поет, да се докосна до богатия му душевен мир и това да ме окрилява. Ники Гюлев (както го наричахме в литературния клуб) беше земен и в същото време възвишен, сякаш неприсъщ за реалността. Това вълнение оставаше при всяка нова среща, остава и до днес, въпреки че на 12 юни 2017 г. земният му път привърши. Уверена съм, че за всички нас, които го познавахме, гласът му, думите му, образът му са все така живи.” , 1 август 2022 г. Представен в брой 3/2022 на сп. “Картини с думи и багри” с рецензия за поетичния дебют на Милена Стоянова.