СПЛАВ ОТ ТОЧНИ ДЕТАЙЛИ И ЯРКИ МЕТАФОРИ – рецензия на Николай Гюлев

Художествена сплав от точни детайли, ярки метафори и затрогващи социални послания…
Така най-кратко и точно може да се характеризира дебютът на поетесата Милена Стоянова. В качеството си на дългогодишен художествен ръководител съм свидетел на бавното, но задълбочено и убедително съзряване на таланта ѝ.

На фона на толкова графомански книги-скорозрейки (какво ти зреене?), купища страници, пълни със словесна пяна, Стоянова е сътворила талантлива и мъдра книга.
Дебютът ѝ няма нищо общо със сълзливите и фалшиви песнопойки на пишман поетеси, обявени от местни критици за местните (!!!) Багряна и Дора Габе.

Поетесата умее с един точен и образен детайл да създаде художествена атмосфера и празнична тръпка:

“Усмивки вграждат
в новата им къща –
да не отлитне с вятъра.”

В стиховете ѝ има висок емоционален градус, но не натрапчиво-креслив, а овладян, драматично експресивен и завладяващ.
Трогателно до сълзи е стихотворението “Великден”, посветено на майката на поетесата.
Чудесно е стихотворението “На Биньо Иванов”, показващо образно жестоката, но и прекрасна участ да имаш дарба.

Поетично преклонение пред родовата памет и приемствеността между поколенията има в емоционалното и мъдро стихотворение “Чергата”. (Неслучайно то беше публикувано в национален седмичник и предизвика положителни отзиви.) Същото може да се каже и за остросоциалното, житейски и художествено-убедително стихотворение “Четвъртък”. Ето част от него:

“Дванайсет детски гласа
от дъното на Лим да закрещят;
с моряци във Азовско да не стигам бряг
и ме връхлитат рибите край Охрид.
Речицата, до вчера незлоблива,
в потоп от кал да ме погълне…”

В книгата няма нито едно произведение, което незаслужено да получи добра оценка. Нещо повече – има поне десетина, които биха направили чест и на утвърден поет. Ето ги: “Селска неделя”, “Влюбена земя”, “Четвъртък”, “На Биньо Иванов”, “Великден”, “Разсъмване в Мелник”, “Май”.

Милена Стоянова умее да нарисува словесен пейзаж, наситен с багри и порив към красота и умиротворение:

“Тихите дъждовни барабани
люляците морави пробудиха.
Разшета се под вехтия сайвант,
задипли пролет пъстрия си губер.”

Доказано е – любовната тема е препъникамък за много поети, защото често пъти е само лична, сълзлива изповед, вместо обобщено послание, озарено от оригинални образи и метафори и богато въображение. Авторката ни предлага прекрасни стихотворения. Ще цитирам само два стиха от едно нейно любовно стихотворение:

“Омайник-стрък ни прекадява
и изтриваме сълзите на трева.”

Милена Стоянова, като опитен сърфист се движи по ръба на високите помисли, чувства и вълнения, без да падне в блатото на сълзливостта, шаблона и познатите и втръснали клишета.

Залагам целия си авторски, редакторски и житейски опит, твърдейки убедено: дебютът на Милена Стоянова ще се превърне в празник за читателите.

Николай Гюлев