Февруарското издание на конкурса „Танка на месеца“, воден от Димитър Анакиев, събира силни поетични гласове и текстове с ярък образен и емоционален заряд. В тази селекция Анакиев представя отличените танки и споделя своите аналитични бележки върху нюансите, структурата и културните пластове на всяко петстишие.
ТАНКА НА МЕСЕЦА: Февруари – селекция и коментар на Димитър Анакиев
Поетичното ни събиране под формата на конкурса „Танкa на месеца“ продължи през февруари с изключително качествени танки. Всички танки, които представям тук на читателите, заслужават висока оценка за поетическия си диапазон, а редът беше определен от нюансите.
Ето моите предложения и обосновката на решението ми:
1.
снежна вихрушка
на околовръстното
шопи със сопи
улавят снежинките
изпълнили въздуха
Минко Танев
Контрастът между грубостта на сопите и нежността на снежинките е основната поетична идея на тази танка, която пленява както с чара си, така и с дълбокото си прозрение за живота, в който „сопите“ представляват хората, а „снежинките“ – външния свят около човека. Човекът много често е най-грубият елемент от живота на планетата Земя. Специалната ценност на тази танка е културният стереотип, израз (“културема”) „шопи със сопи¹“.
Фактът, че българските поети изразяват своите културни стереотипи (“културеми”) чрез танка, показва, че танката, точно както хайку, е неразделна част от българската култура (литература). Откриването и възраждането на културните стереотипи е същността на японските поетични форми.
¹ “Шопи със сопи“ е израз, описващ група от Шоплука (регион около София, части от Сърбия и Северна Македония), често недоволни, въоръжени с тояги (сопи) и описвани като сурови и опасни. Исторически, сопата е основно оръдие на труда и средство за защита на шопите – бел. авт.
2.
Защо реши да
тръгнеш — без бащина
повеля, без майчиния
благослов, любов,
без грижа и подслон?
Мирослава Симеонова
Изповедални стихове, които тематизират семейна драма — заминаването на син/дъщеря от семейството, може би в чужбина. Драма, която много българи познават, но темата е универсална. Основната ценност на стихотворението е изключителната му емоционалност, която поетът представя кумулативно — метод, типичен за експресионизма.
3.
следващата мечта –
изгубеният зов на дивото…
звукът на тежки
строителни машини
в студената утрин
Габриела Цанева
Избрах две стихотворения на Габриела Цанева, едното в класически стил, а другото в метафоричен и експресивен. Предпочитам класическия израз, защото той разглежда важна тема: „зовът на дивото“.
Бил съм селекционер на много чуждестранни състезания и мога да кажа с отговорност: българите са народ с най-много дивота в сърцата си. Само японците (може би и корейците), народ със смайваща емоционална интензивност, носят повече дивота в сърцата си от българите. Спомням си писмо от един чуждестранен селекционер на първото или второто ни състезание по танка „Черешовите води…“, когато му изпратих материалите. Той ми отговори „Какво е това, Димитър, не съм свикнал с такава интензивност…“
Дивотата е част от човешката природа и – противно на ученията на Христос – човекът има нужда от нея.
Класическата японска танка има структура 3+2, където първите три стиха служат като експозиция, а последните два като заключение, поанта, и често са в противоположна посока. В тази танка на Габриела Цанева виждаме структура 2+3, където последните три стиха говорят за урбанизирана, осуетена дивотата.
4-7.
бели лилии
над тинестото блато —
уханни цветове
над плът
която гние
Стоянка Боянова
Лирика, която елегантно и емфатично тематизира стареенето. Стоянка е майстор на съпоставянето, което в този танка е двойно: първо лилията и тиня, след това цветето и гниещата плът.
Вятъра
в косата си приспивам.
Мечтите ми
с него ще изпратя из света
да се разлетят
Христилия Кулева
Лирически стихове, темата е „мечти“ и мистичното единство на поета и вятъра.
Още колко
простотии са нужни,
за да си отиде
сънят на либерална
България?
Христилия Кулева
Танка, написана в „будистки стил“, наподобяваща странична бележка, която въпреки това ни разкрива социалната драма, разгръщаща се в България.
осиротели облаци –
скъсаният кожух на небето
върху раменете на планината
вие вълчица
във виелицата
Габриела Цанева
Ако в предишните стихове на Габриела Цанева дивотата беше осуетена, тук дивотата действа: метафоричен език с емоционален завършек.
Поздравявам всички поети за тези прекрасни стихове. С нетърпение очаквам мартенските танки.
Димитър Анакиев
