ЛЮБОВТА, КОЯТО ИМА СМЕЛОСТТА ДА ПРОИЗНЕСЕ ИМЕТО СИ – поема на Джеймс Къркъп

Роден на 23.04.1918 г. в Англия
Починал на 10.05.2009 г. в Андора

The Love That Dares To Speak Its Name, By James Kirkup

As they took him from the cross
I, the centurion, took him in my arms –
the tough lean body
of a man no longer young,
beardless, breathless,
but well hung.

He was still warm.
While they prepared the tomb
I kept guard over him.
His mother and the Magdalen
had gone to fetch clean linen
to shroud his nakedness.

I was alone with him.
For the last time
I kissed his mouth. My tongue
found his, bitter with death.
I licked his wound –
the blood was harsh

For the last time
I laid my lips around the tip
of that great cock, the instrument
of our salvation, our eternal joy.
The shaft, still throbbed, anointed
with death’s final ejaculation.

I knew he’d had it off with other men –
with Herod’s guards, with Pontius Pilate,
With John the Baptist, with Paul of Tarsus
with foxy Judas, a great kisser, with
the rest of the Twelve, together and apart.
He loved all men, body, soul and spirit – even me.

So now I took off my uniform, and, naked,
lay together with him in his desolation,
caressing every shadow of his cooling flesh,
hugging him and trying to warm him back to life.
Slowly the fire in his thighs went out,
while I grew hotter with unearthly love.

It was the only way I knew to speak our love’s proud name,
to tell him of my long devotion, my desire, my dread –
something we had never talked about. My spear, wet with blood,
his dear, broken body all open wounds,
and in each wound his side, his back,
his mouth – I came and came and came

as if each coming was my last.
And then the miracle possessed us.
I felt him enter into me, and fiercely spend
his spirit’s final seed within my hole, my soul,
pulse upon pulse, unto the ends of the earth-
he crucified me with him into kingdom come.

This is the passionate and blissful crucifixion
same-sex lovers suffer, patiently and gladly.
They inflict these loving injuries of joy and grace
one upon the other, till they die of lust and pain
within the horny paradise of one another’s limbs,
with one voice cry to heaven in a last divine release.

Then lie long together, peacefully entwined, with hope
of resurrection, as we did, on that green hill far away.
But before we rose again, they came and took him from me.
They knew what we had done, but felt
no shame or anger. Rather they were glad for us,
and blessed us, as would he, who loved all men.

And after three long, lonely days, like years,
in which I roamed the gardens of my grief
seeking for him, my one friend who had gone from me,
he rose from sleep, at dawn, and showed himself to me before
all others. And took me to him with the love that now forever dares to speak
its name.

James Kirkup

Gay paper guilty of blasphemy (Published 11 July 1977)

Докато го сваляха от кръста,
аз, стотникът, го взех на ръце –
здравото слабо тяло
на човек, вече не млад,
голобрад, бездиханен,
но добре обесен.

Беше още топъл.
Докато приготвяха гроба,
аз го пазех.
Майка му и Магдалена
бяха отишли да донесат чисто бельо,
за да покрият голотата му.

Бях сам с него.
За последен път целунах устата му. Езикът ми
намери неговия, горчив със смъртта.
Облизах раната му,
кръвта беше тръпчива.

За последен път
положих устни около върха
на този велик пенис, инструмента
на нашето спасение, нашата вечна радост.
Валът, все още пулсиращ, помазан
от финалната еякулация на смъртта.

Знаех, че се е разминавал с други мъже –
с гвардейците на Ирод, с Пилат Понтийски,
с Йоан Кръстител, с Павел от Тарс
с лисицата Юда, който страхотно целува, с
останалите Дванадесет, заедно и поотделно.
Той е обичал всички хора, тяло, душа и дух – дори и мен.

И така, аз свалих униформата си и, гол,
лежах заедно с него в неговата опустошение,
галейки всяка сянка на изстиващата му плът,
прегръщайки го и опитвайки се да го стопля обратно към живота.
Бавно огънят в бедрата му угасна,
докато моята горещина растеше от неземна любов.

Това беше единственият път, който знаех, за да призная гордото име
на нашата любов,
да му кажа за дългогодишната си преданост,
желанието си, страха си – нещо,
за което никога не бяхме говорили. Моето копие, мокро от кръв,
милото му, счупено тяло, цялото с отворени рани,
и във всяка рана отстрани, на гърба му,
в устата му – аз достигам, и достигам, и достигам,

сякаш всеки оргазъм беше последният ми.
И тогава чудото ни облада.
Усетих неговото влизане в мен и яростното прахосване
на последното семе на неговия дух в моето отверстие, моята душа,
пулс след пулс, до краищата на земята –
той ме разпна със себе си, за да дойде царството.

Това е страстното и блажено разпятие
еднополовите любовници страдат, търпеливо и с радост.
Те нанасят тези любящи наранявания на радост и благодат
един върху друг, докато умрат от похот и болка
в сексуалния рай на втвърдените си крайници,
с един глас вик към небето в последно божествено освобождаване.

После остават легнали дълго заедно, мирно сплетени, с надежда
за възкресение, както направихме ние, на онзи далечен зелен хълм.
Но преди да се въздигнем отново, те дойдоха и ми го взеха.
Те знаеха какво сме направили, но не почувстваха
срам или гняв. По-скоро се радваха за нас,
и ни благословиха, както той би го направил, който обичаше всички човеци.

И след три дълги, самотни дни, като години,
в които пребродих градините на скръбта си,
дирейки него, моят единствен приятел, който си отиде от мен,
той стана от сън на разсъмване и ми се показа преди
да се покаже на всички останали. И ме отведе при себе си с любовта, която сега завинаги ще се
осмелява да произнася
своето име.

Джеймс Къркъп

превод: Габриела Цанева, Димитър Анакиев