ТОМ – разказ на Валерий Йотов

Том беше висок и снажен момък, около 30 годишен, жилав и издържащ на всякакви трудности. Зимата в Аляска го завари в малкото градче. Местният кмет го забеляза. На него, и на още двама-трима, предложи да пренесат нацепени вече дърва за огрев до къщите на няколко самотно живеещи старици в градчето.

Том се натовари с доста голям наръч дърва и така – няколко пъти разнася дървата до домовете на самотните стари жени. Не му тежеше.

Когато работата свърши, кметът на градчето го привика в кабинета си и му предложи да занесе до съседния по-голям град куфар с ценни документи и пари. Младият момък пое ангажимента и взе куфара.

Зимата навън се развихри и започна да се натрупва доста сняг, беше невъзможно с впряг да се тръгне в такова време.

Но Том излезе и тръгна по неутъпкания от никого още път. Фучеше и навяваше сняг, но той не се плашеше, беше свикнал.

Местните бандити по някакъв начин бяха разбрали за този специален куриер и го проследиха до края на града.

Вече на излизане, един от бандитите стреля в гърба му. Рани го и няколко души от бандата го наобиколиха в кръг, мъчеха се да вземат куфарчето от дясната му ръка, но не можеха – беше се вкоченясала от студа и упоритостта на Том. Един от нападателите съсече ръката му с малка брадва. И взеха куфара.

Том случайно бе намерен и закаран в местната болница, студа го спаси от кръвозагуба и смърт.
А бандитите скоро бяха заловени.

След възстановяването си Том беше вече куриер, но носеше с лявата си ръка.

До пенсионирането си работи тази отговорна работа без произшествия.

Валерий Йотов, Варна