ЕДИН ДЕН НА ЧОВЕКА ТОНИ И АНГЕЛЕЧЕТО РАНГЕЛЧО – разказ по действителен случай на Мая Цекова
Тони Атанасов беше един от най-очарователните хора, които съм познавала. И то много години.
Живееше в малък крайдунавски град. Имаше малък приют за домашни любимци. Грижеше се за тях като за дечица. Човек с главна буква и беше и от ония, за които пак Максим Горки бе писал: „Чудаците украсяват света“.
Неотразим добряк, спасил от нечовечност много невинни душички.
Веднъж бил по работа в близко село. Достигнал до него едва дочуващ се плач на кученце от контейнер за боклук. Разровил. Безчовечни хорица обилно намазали кученце с латекс и го захвърлили като ненужна вещ…
Прибрал го, а после го завел в клиниката в градчето. Там го почистили, хората купили храна, хапнала душичката, а Тони го занесъл в новия му дом.
В елитен столичен приют за кучета станало жестоко сбиване. Тони прибрал петте най-сериозно ранени, върнал ги за живота…
Това е капка в морето от добрини на този човек.
Но ще ви разкажа за един ден на този човек, ден, който разтърси цяла България.
*
Човек от отдалеченото на 700 км от градчето на Тони село Влахово, Смолянско, научил за питомците на Тони и си осиновил красиво бяло с бежови петънца по муцуната и тялото ангелче на име Рангелчо.
Тони и щастливият осиновител си разменили добри думи като „Само човек, който има куче знае какво е човещина“, „Няма по-добър психолог от кучето“, „Притежаването на куче само по себе си е богатство“ и по живо, по здраво, поел Рангелчо към новата си къща.
Влахово е селце с 324 жители и е на 921 м надморска височина. Планински терен, дерета, стръмнини, баири. А бил ден на непостоянна и капризна баба Марта, както се смее като слънце, така лепи шамари от вятър и студ. Изненадан от всичко, Рангелчо избягал. Сам, объркан, в гориста планинска местност.
Осиновителят се обадил по телефона на Тони.
И човекът с широката душа и голямо сърце и секунда не се поколебал – колата, скорост до невъзможност, трябва да се спаси ангелчето. Едно от най-обичливите му дечица.
Пристига в селото, търси, разпитва, всички стават съпричастни. Приятел на Тони, научил за бедата пише в социалната мрежа, само след час стотици познати на Тони му пишат, непознати също са трогнати, цяла България следи историята, искат от Тони снимки на околностите, той праща.
А картината става все по-безнадеждна…
Защото, вижда се от снимките, как буря кърши клонове, сняг до колене и над…
Включват се местните зоодоброволки Надежда и Мариана.
Идва на помощ един храбрец на име Веселин с джип и със своето куче следотърсач.
И това от тук нататък не е разказ само за две души, а за съпреживяване на цял един народ на драмата на изгубилото се ангелче в непознатата планина… За един ден България стана арена на борба, в която стотици жени и мъже се опитваха да помогнат в тая Родопска балада. И отношението на всички тях напълно вля живот в думите на Махатма Ганди: „За величието на една нация и за моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните”.
Този ден писа отличен шест на България и показа, че и в това трудно време, жив е морала на българина.
Социалните мрежи се претрупаха от вяра, надежда, любов, окуражителни думи …
Когато всичко ще свърши Тони ще напише просълзен: „Ще ми трябва месец , за да отговоря на всички есемеси, коментари във фейсбук… Те бяха моят кураж, воля, подкрепа… Хора, бях силен, само защото бяхте с мен…“
Джипът на Веселин обикаля и невъзможните места. Някой от селото съобщава, че видял кученцето на едно било, високо горе… И двамата мъже на честта тръгват – преспи, хлъзгаво е, всеки миг джипът може да се обърне, слизат, продължават пеша, с тях е и верният следотърсач, Тони почти няма сили..
И чуват лай.
Тичат , колкото могат…
И виждат Рангелчо. Свит в хралупа на дънер, премръзнал, уплашен и гладен…
Сърцето на Тони не знае граници на вълнение. Малкото ангелче му отвръща със същото, притискайки се до него.
Веселин снима с телефона.
На мига снимките заливат България.
Тони съобщава в ефир: „Намерихме го. Рангелчо е в скута ми. Благодаря ви, хора. Обичам ви!“
В хотела ги чакат стотина смолянчани, научили от мрежата за случая.
Тони и Рангелчо са посрещнати с ръкопляскания.
След малко ангелчето е нахранено, стоплено..
Утре те ще си тръгнат за градчето на Дунава…
Докато си почиват в хотелската стая Тони ще чете неизброимите послания от мрежата: „Ти си светец, Тони!“ , “Разбрах какво е обич, като те видях с кученцето в скута ти”…”Бог да пази и тебе, и любимците ти…”
И още , и още…
*
Няколко месеца по-късно оная досадна стара леля, която идва винаги неканена, пристигна за душата на човека Тони…
Сърцето му , преляло от обич, не издържа.
И мъка свива моето сърце, като си помисля за ония десетки добри душички в които както на Рангелчо Тони бе посадил човечност…
Те знаят, че заедно с Тони завинаги си е отишло и нещо от самите тях.
Но завинаги е оставил в тях и нещо от себе си…
Мая Цекова
Разказът е по действителен случай
