ТРЪНЧЕТА В ПЕТИЧКАТА – сентенции на Христилия Кулева

*
Чувам как снегът докосва земята, чувам звънливия смях на танцуващите валс снежинки.

*
Белезите ми напомнят, че миналото ми е живо.

*
Откраднаха живота ми, откраднаха надеждите ми.

*
Понякога забравяме какви сме и някой – напълно непознат, ни го напомня.

*
За да си щастлив е нужна доза лудост. Тя те прави свободен. Тя обостря сетивата ти.

*
Полетяха мечтите. Търсят благодатна почва, за да поникнат.

*
Не само очите, и усмивката е врата към душата…

*
Чука се. Отварям – никой. Но пък в стаята става слънчево и обичливо.

*
Понякога ти са нужни очи, в които да се огледаш. Не огледало. Очи… Нечии очи, които пък търсят твоите, за да се огледат в тях. Май това е щастие…

*
По-лесно е да възпиташ силни деца, отколкото да излекуваш травмирани мъже.

*
Няма нищо по-наказващо от това, да бъдеш себе си.

*
Живеем в едно време и едно място опустошено от псевдо култура.

*
Липсата на гръбнак е най-големият проблем на нашето време.

*
Тишината е адски шумна!

*
Не се обръщай с гняв назад – не можеш да промениш миналото! Но се обръщай често, за да поддържаш паметта си жива!

*
Умри честно, вместо да живееш позорно.

*
Бог не е в силата, не е и в любовта, а в истината.

*
Когато погребеш миналото заедно с истината, в един момент от гроба избуява покварата.

*
Понякога погребваме миналото заедно с истината. Но язвите остават и работят отвътре…

*
Патриотизмът ни стана разменна монета…

*
Помни корените си! Пази традициите! Така може да се избавиш от комплекса за малоценност.

*
Всяка песъчинка, хвърлена в черупката на душата ми, превръщам в перла, за да не ме нарани.

*
Мракът на тъгата се отече, заместен от проблясъците на нови надежди.

*
Загубих всичко и се чувствах като нищо.

*
Небето е като филмова лента за намерени и изгубени души.

*
Слънцето винаги изгрява. Просто трябва да го изчакаме повече време понякога.

*
Човек, който гледа през прозореца не живее. Той само наблюдава.

*
Не презирам врага, дори и да е слаб. Не се страхувам от него, дори и да е силен.

*
Само когато прекрачим границата, разбираме на какво сме способни…

*
Всеки има белези в душата си. Най-дълбоките винаги са нанесени от най-близките ни хора.

Христилия Кулева