Оник Мануков влиза за първи път в страниците на „Картини с думи и багри“ с четири стихотворения, чрез новия пряк вход за авторски публикации. Този отворен път към списанието не отменя редакционния подбор, а е само още един начин за комуникация между екипа на списанието и гласовете на онези, които искат да бъдат чути.
В предложените творби цветът, тялото и паметта изграждат езика на близостта. Авторът има отличия и номинации от национални литературни конкурси, но все още няма издадена самостоятелна книга. Тази първа среща с поезията му откроява внимателно изграден и вече разпознаваем образен свят. Хризантемите, синьото, карминът и черничевият здрач не са само багри и предмети. Те поемат онова, което остава неизказано между хората: нежния жест, страха от разпознаване, следите на нараняването и сетивната памет за близостта. В стихотворенията образът често започва като непосредствено наблюдение, но постепенно разкрива скрита рана, отказ или загуба.
ЦВЕТОВЕ НА БЛИЗОСТТА – четири стихотворения на Оник Мануков
Г-Н НАНСЕН И ХРИЗАНТЕМИТЕ
Букет от малки цветя,
захвърлени нежно,
на прага
небрежно лежат.
Дузина хризантеми
откъснах и
забравих нарочно
пред входа, където
сутрин напускаш дома.
Оставих на тях да те гъделичкат,
да видят твоята тъга
отвлечена
с жълтите си рошави лица
в ръцете ти.
BLUE/S
Имах те в главата си –
от ключиците до раменете,
до мястото,
където се сгъват ръцете ти,
от там до китките със сини,
едва видими вени,
от тях по линиите на дланите,
по линията на живота,
към пръстите, през фалангите,
до краищата,
обратно през прозрачните нокти
кокалчетата за броене на месеци…
Купувам четки
и бои в малки бурканчета,
все сини бои от азур до индиго.
Отварям ги и…,
нямам смелост нататък –
ако някой забележи,
разпознае те,
ако ти сама се познаеш…
Върнах синия оцветител и четките
неизползвани.
На стената оставих
кръст, направен с молив
за ремарка на моята слабост.
КАРМИН
Срещнах жена с коси
червена боя,
кармин,
не момичешко розово
ръжда до сребърни бузи,
с вълна лустровани
изваяни скули,
чело и длани
здрав порцелан.
Заравях ръце
в топлата жар
докато кожата усет загуби,
хапех среброто дълбоко
до нейните сълзи
в цвят на стъкло:
все нанасях ѝ рани
нестихваща радост,
рани ритуали за вярност,
рани делнични празници,
рани дантели от ласки,
рани бродерии,
по навик рани,
рани по същност.
Срещнах жена с коси
червена боя,
кармин,
не момичешко розово.
Срещнах неволно
жена
от някого брилянтно
погубена.
ЧЕРНИЦИ
Черници здрач разсипани
покриват спящата ти гръд,
клони и листа отви нощта
пред утринния дремещ лик,
малък тик под скулите
протегна се лениво,
в сумрак къпинен и стипчив,
от изгрева нахлул нахално
на целувка в следващ миг.
Оник Мануков
