УЧИТЕЛЯТ ОТВАРЯ ВЪЛШЕБНИ ПОРТАЛИ – стихотворения на Стоян Михайлов

УЧИТЕЛЯТ БЕЗ ИМЕ

Както след летен дъжд дъга снага извива,
небе над зряла ръж си челото разкрива –
година, час след час със песни и задачи
един учебен клас уверено закрачи.
Учителят засмян със пилците различни,
като в забавен филм ги виждаше обични!
То сякаш вчера бе, звънецът ги подкани,
потегли с „трети Б“ в редиците събрани.
Те – търсещи очи, той новият им класен!
За тях е вече друг, за тях е той прекрасен!
Лети учебно време, бягат часовете,
както че всеки ден поливаш ново цвете…
Той с болките скърби, с успехите се радва –
преди пък да заспи, във грешка се прокрадва…
Училищната стая – наученото там
със класния децата превърнаха във храм!
И както в кошер с пити трупат мед пчелите,
децата с благ учител следваха мечтите!
Годината за него, таз любов посята,
бе светлина и плам в душите на децата!
Без паметник е днес, но да се преклониме
на този свят човек – научен повелител!
Запомнен с плам и доброта, без лично име –
какво по-светло име знаем, от УЧИТЕЛ?

ВЪЛШЕБСТВОТО

Научих се отрано да чета –
сред книгите унесен да мечтая…
Какво вълшебство то е на света –
ще си остана с него аз до края!

Светът разкрива свойте чудеса
щом нова книга пред очи отворя –
с реки далечни, ведри небеса
пътувам сам и обладан говоря:
на Ганг свещен потапям аз нозе –
в Гренландия съглеждам бели мечки…
Тайпе със орхидеи ме превзе,
а Аржентина с чудни буболечки!
В руините на Макчу Пикчу бях –
пустиня Гоби ме плени с безкрая…
По Дунавските мостове се спрях,
а Африка със Нил – главозамая!
Помолих се пред Буда във Китай –
какви гори ме срещаха в Аляска!
Чети приятелю, учи, дерзай –
животът за това ти ръкопляска!

По този път аз крачих ден след ден –
той кредо бе, поредната ми права!
Със книгите в сърцето окрилен,
вам светлина и правда да раздавам!

Стоян Михайлов