В градината цветята пазят своите малки мечти – да видят слънце, вятър, пеперуда. А между страниците на стара книга избеляла снимка пази друга нежност – любовта в очите на нашите родители, в която сме били още преди да се родим. Малки светове на грижа и памет, които правят света по-светъл. Диана Тенева ни поднася два кратки, светли разказа в танка проза – за грижата, която съхранява мечтите на цветята, и за любовта, която остава в очите на нашите родители. В тези малки светове нежността е действие, памет и светлина.

В МЕЧТИТЕ ИМ – танка проза на Диана Тенева

МЕЧТИТЕ НА ЦВЕТЯТА

Всяка сутрин, когато влизам в градината, поливам цветята си с особена нежност. Водата попива в земята, а аз имам чувството, че не просто ги поддържам живи, а им помагам да съхранят своите малки, невидими мечти. Всяко цвете сякаш очаква нещо – слънчев лъч, топъл вятър или пеперуда, която да кацне върху него.

Затова се грижа за тях дори в най-горещите дни. Знам, че едно цвете не може да разкаже за мечтите си, но може да ги покаже – в цвета на листенцата, в аромата си, в начина, по който се отваря към света.

А когато най-сетне видя пеперуда да се спуска върху някое от цветята, се усмихвам. В този миг разбирам, че грижата никога не е напразна. Понякога е нужно само малко вода, малко търпение и много любов, за да може нечия мечта да се сбъдне.

поливайки
цветята в градината си
спасявам техните мечти
да видят пеперуди
върху себе си

СНИМКАТА

Избеляла снимка лежеше между страниците на стара книга. Времето беше отнесло цветовете, но не и погледите на нашите родители. Те стояха един до друг, млади, усмихнати и някак безкрайно далечни.

Гледахме лицата им и търсехме познатите черти – усмивката, очите, начина, по който се усмихваха с цялото си лице. Търсехме и себе си, макар да знаехме, че тогава още ни е нямало.

Сестра ми дълго мълча, после погледна снимката и тихо каза, че сме в очите им.

И сякаш всичко си дойде на мястото. Ние сме били там още преди да се родим – в мечтите им, в надеждите им, в онази обич, която е виждала бъдещето, преди то да стане настояще.

Снимката беше избеляла. Само в очите им светеше любов.

избеляла снимка
на нашите родители
къде сме ние…
в техните очи
отговаря сестра ми

Диана Тенева