В ОЧАКВАНЕ НА КОЛЕДА – поезия на Павлина Петкова

ПРЕЧИСТВАЩ ДЪЖД

Заваля
топъл
дъжд.
Потекоха
ручеи –
кални наноси.
Отми
натрупаната пепел.
Стоя и гледам
как всичко заблестява.
Слънцето зад облак
се подава
и ме изгаря
в ласките си.

*
Понасям се пречистена
под ярката целувка
на деня.

КОЛЕДНА КАРТИНА

Дъжд вали в декемврийската нощ,
отнася след себе си
последните мисли и спомени.

Вали, капки студени
по голи клони се стичат.
Небе и земя в мокра идилия.

Врани кръжат над подгизнали угари.
От комините дим, ухае на канела.
Бримка по бримка дните плетат –
сред смях и сълзи в очакване на Коледа.

В ПРЕГРЪДКАТА НА ЗИМАТА

Декември е подгонил снежни хали,
с ледени иглички лицето боде,
щипе ми нослето.
В сърцето си една любов съм скрила.
Не усещам на студа хладната прегръдка.
Нека духа, нека си вилнее,
от камината дъхти на бор.
С фойерверки декември ще изпратим.
Зад хълма януари навлича бяла риза.
В съня ми на пролет ухае.

В ЦАРСТВОТО НА СНЕГА

Нагоре.
Нагоре към върха
с шапка от сняг.
Не спирай! Върви!
Висините покори!
От хребета погледни –
красота!
Зимна омая.
Душата ликува.
Върви
нагоре
към слънцето
и безвремието…
Далече от смога,
в града.
Гърдите с радост изпълни!
Душата окрелена
за полети ще се извиси
над снежни урви и стръмнини.
Над върха –
необятна шир.

*
Сняг вали, покрива стъпките на мрака.
Недописан стих очаква своя автор.
А вън вали сняг безмълвен, тих.

Павлина Петкова