ВЪЗКРЕСЕНИЯ – поезия на Анна Димитрова

ПРЕД ВЕЛИКДЕН

Господи, прости им,
те не знаят какво вършат“
Лука 23:34

Пред прага на Пасха стоя.
Пърха от радост душата,
а отвътре умът
тревожно кръжи
и кълве суетата.
С върбова клонка отключих мига.
Запалих собствения си кръст.
Изгорих грешните мисли.
В четири посоки
пицата в мен устремих
и чух думите всевишни:
„Господи, прости им…“

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Благовец е.
Трябва раклата
на душата си
да отключа,
мислите
на слънце да напека,
обидите да изтупам.
Иде Великден!

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Тази нощ
дъждът тихо заплака,
на прозореца ми почука
и започна приказка да ми разказва:
Бил в Гетсимания
скрит зад облаците
видял Тайната вечеря
с дванадесетте апостола,
видял как Исус измил
краката им,
причестил ги с хляб и вино
и в смирение заявил,
че ще бъде предаден.

Видял как Исус се оттеглил
в маслиновата горичка
и страстно се молел,
видял и целувката на Йуда.

Тогава дъждът заплакал
с кървави сълзи
летял и разнесял мълвата,
разказвал как ученикът
продал Учителя си
само за тридесет сребърника.

Тази нощ
дъждът отново чука
на всички прозорци.

КРЪСТОВЕ

Толкова много кръстове
по родните хълмове
разперили мощни криле
на изток и запад,
устремили горди чела
към небесните висини.
А Вярата,
изгубена във времето,
обгърнала извисените кръстове
обхожда навред хоризонта-
търси човеците
тръгнали към нея
по стръмните урви
нарамили тегобите земни.

ЛАЗАРОВДЕН

И умираме всички,
гърчим се всеки ден,
всяка нощ.
Урагани
изтръгнаха светлината в очите,
светкавици поразиха
любовта в душите,
вярата беше захвърлена
да се дави
мъчително бавно
в позеленялото блато
на новото време.
Някога Лазар възкръснал
и продължил.
Ще може ли Исус
да възкреси днес и нас
като сме се родили безверници?

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Когато душата ми отлитне към небето,
искам пристан да намери,
да приседне в скута
на срамежливо облаче
сред звездите любопитни
и там да си поплаче.
А сълзите да се излеят
като дъжд –
напоителен и животворен
за душите вкаменени по земята,
бавно теглещи талигите на времето,
дъжд загърнат с ризницата на надеждата!
Да бъде дъжд за Възкресение!

СЪН

Има нощи
в които невидима сила
ме телепортира
по светлинен тунел
там горе
в градините на отвъдното.
Посреща ме архангел Гавраил,
отваря ми портата,
тръгвам в поляна
сред бели цветя,
разминавам се с вглъбени души
трептящи в бяло,
спирам и ги разпитвам
за моите близки,
белите ангели.
Кратка среща,
прегръдки,
взривяваща светлина,
изгаряща любов…
И чувам звън на камбана.
Портата се отваря.
По тънка нишка се спускам надолу.
Невидима сила ме телепортира
отново в съня.

ОБРАТНО

Няма мъртви хора –
има умрели тела
и живи души,
които пропътуват пътя
от земята към небето
и обратно
от небето към земята –
както рибите се връщат
след като изхвърлят
хайвера си обратно.

Анна Димитрова